Кели Фейвър - Последствия

— Нямаш достатъчно смелост да ми кажеш, нали? — попита тя.

Той просто я погледна, без да отвърне.

— Забрави — каза тя, като се обърна нестабилно и тръгна напред. Трябваше да се махне от Кълън Шарп и от лудостта му, от контрола му и от отказа му да й помогне да разбере какво се случваше между тях. Но преди да е успяла да се отдалечи достатъчно, дочу стъпките му зад себе си.

— Айви, чакай — нареди той.

Тя спря, все още с гръб към него.

— Защо да правя това, което ми казваш? — прошепна тя.

— Защото — каза той, приближавайки се към нея — така е правилно.

— Не, всичко това е обратно на правилното. — Но въпреки това й харесваше присъствието му, знаейки, че беше в безопасност насред тази тъмна улица посред нощ.

Той протегна ръка, за да погали брадичката й, и тя погледна в студените му очи, които я наблюдаваха с неочаквана емоция.

Да не би това да беше грижовност?

— Айви — прошепна той, след което вече я целуваше. Меките му устни бяха върху нейните — по-нежни и съблазнителни, отколкото си бе представяла, че могат да бъдат.

Целуваше я отново и отново, задълбочавайки целувката все повече и повече, докато притискаше тялото си в нейното. Можеше да усети желанието му — подканващата му страст нямаше нищо общо с това, което бе изпитвала досега.

„Истинско е, помисли си. Трябва да е истинско. Не може да се преструва, нали?“

Изведнъж Кълън спря да я целува и отстъпи назад.

— Не можем да го направим.

— Защо не? — попита тя.

— Защото си пияна.

— Добре. Както и да е, Кълън. — Тя въздъхна и отново тръгна да се отдалечава от него. — Благодаря ти за прекрасния първи работен ден. Ще се видим по-късно.

— Идваш с мен — каза той. — Нямам намерение да те изпусна от поглед в това състояние.

— Ще хвана такси — отвърна тя, спирайки колебливо.

— Имам кола. — Той подсвирна и помаха и тя видя как една лъскава и широка лимузина спира до бордюра.

— Имаш лимузина, която те чака по всяко време? — попита, смръщвайки вежди.

— Поръчах кола, когато влязох в бара и видях, че си там. Знаех, че ще ми се наложи да се убедя, че си в безопасност. — Думите му не подлежаха на дискусия, а и Айви се беше отказала да спори с него.

Беше уморена, пияна и изтощена от опитите си да му устои.

— Невъзможен си — промърмори. И все пак как можеше да не се наслади на факта, че бе мислил за нея от момента, в който бе стъпил в бара?

Кълън й отвори вратата на лимузината и хващайки внимателно ръката й, й помогна да влезе вътре. Веднага след като се настаниха в луксозната кола, Кълън се приведе напред към шофьора.

— Закарай ни до апартамента в Бак Бей, Денис.

— Разбира се, господин Шарп — отвърна шофьора, кимвайки с глава, докато вдигаше преградата между предната и задната част на лимузината, за да им осигури малко усамотение.

Кълън седеше до нея, въпреки че в лимузината имаше място за поне още десет души. Кракът му се докосна до нейния и тя усети нужда да я целуне отново, и то веднага. Обърна се към него.

— Имаш красиви очи — изрече нежно.

Той кимна.

— Благодаря ти, че мислиш така. — След което извърна лице от нея и погледна през прозореца.

Стомахът й се сви от болка при отхвърлянето му.

— Споменах ли, че също така очите ти са напълно студени и безчувствени?

Кълън я погледна.

— Не ми го казват за първи път.

— Че очите ти са хубави ли? Или това, че са студени и безчувствени?

— И двете — сопна се той и отмести крака си от нейния.

Тя стисна юмруци и завъртя очи.

— Защо каза на шофьора да кара към Бак Бей?

— Защото — отвърна той — няма да те оставя, когато си в такова състояние. Водя те в апартамента си.

По тялото й плъзна тръпка, когато осмисли думите му. Сърцето й препусна. Изпращаше й толкова много смесени сигнали, че не беше сигурна какво точно означаваше това развитие на нещата.

— Добре съм — каза му. — Не съм чак толкова пияна.

— Нека не го обсъждаме в момента.

— Ти не искаш да обсъждаш нищо — завъртя очи тя.

— Нямам намерение да дискутирам неща с хора, които няма да ги помнят на следващия ден.

Айви се отдръпна надалеч от него и скръсти ръце. Ставаше все по-ядосана и по-ядосана от начина, по който Кълън се държеше с нея.

— Не съм дете — каза най-накрая.

— Тогава спри да се държиш като такова.

Сега вече раздразнението й граничеше с ярост. Приведе се напред към шофьорското място.

— Моля ви, закарайте ме до „Тремънт Стрийт“! Това е улицата, на която се намира моят апартамент — каза тя на Кълън, в случай че се зачудеше защо иска да отиде там. Преградата не помръдна, а шофьорът не отвърна нищо.