Сънят я обгърна отново.
* * *
Нещо я събуди на сутринта. Отначало не беше сигурна къде точно се намира и какво се беше случило, но спомените от предната нощ започнаха да я връхлитат бързо. Айви се намръщи, припомняйки си как беше пила, как се беше държала и как се беше посрамила пред единствения мъж, пред който не биваше да става за смях. И на всичкото отгоре имаше ужасен вкус в устата си — като тебешир, смесен с акумулаторна киселина.
— О, по дяволите. Повърнах в лимузината му. — Плесна дланта си върху челото и лицето й се зачерви от срам.
Някак си, вместо да я изрита от колата си, странният и мистериозен изпълнителен директор се беше погрижил за нея, сякаш се интересуваше от нея. Всичките й спомени от изминалата нощ бяха мъгливи и несвързани като филмова лента, която е била изгорена при пожар. Въпреки че се сещаше за някои неща, повечето й се губеха. Но определено си спомняше достатъчно, за да знае, че имаше няколко неща, за които трябваше да се извини при зазоряване.
Преди да кажеше или направеше нещо обаче Айви искаше да отиде до тоалетната. Изправи се бавно в леглото, все още облечена с вмирисаните на цигарен дим пола и блуза.
— Отвратително — каза, поглеждайки надолу към намачканите си дрехи. Беше много рано сутринта, но колко точно? Взе чантата и извади телефона си.
05:23
Айви простена, след което се отправи към тоалетната и отвори бавно вратата. Тя изскърца леко, както и дървения ламинат под босите й крака. Оказа се в коридора.
Тогава дочу шепота. Гласове, идващи отнякъде из къщата. Бяха приглушени и тихи и тя забави крачка, заслушвайки се. Обърна се надясно, видя, че вратата на тоалетната е отворена и се замисли дали да не влезе, но не искаше да изпусне случващото се. Искаше да разбере кой говореше. Кожата й настръхна, когато чу, че гласът е женски. Гласът на жената беше умолителен и печален.
— Моля те, Кълън, ти си единственият… — каза тя, но тогава гласът й отново притихна до неразбираемост.
Миг по-късно гласовете се повишиха отново и този път тя разпозна непогрешимия баритон на Кълън.
— Не трябва да си тук в момента.
— … ако можех просто да направя или кажа нещо… каквото и да е… за да те убедя… — каза жената, звучейки така, сякаш плачеше.
Кълън от своя страна звучеше още по-ядосано.
— Трябва да ме оставиш на мира. Трябва да престанеш с това.
Още приглушени звуци, които звучаха като едва сдържан спор.
— Добре — Айви дочу да казва жената, а в гласа й долови примирение.
След минута входната врата се затръшна и всичко притихна отново. Изглежда разговорът беше приключил и мистериозната жена си беше заминала, затова Айви се шмугна в тоалетната.
Сигурно беше бивше гадже, реши тя, като вдигна щорите на прозореца и надникна отвън. Успя да види бегло красива, чернокоса жена, облечена с дълго палто и шал, която притича до лъскавата си черна кола и влезе вътре. След няколко секунди возилото потегли.
Беше ли мистериозната красавица настоящо гадже? Гадже, което Кълън не желаеше да души наоколо, докато в къщата му имаше друга жена?
Не й харесваше мисълта, че Кълън Шарп може би излизаше с някоя, но беше логично. Все пак беше изключително желан ерген, който имаше всичко, което можеше да поиска една жена. Не изглеждаше да е от типа мъже, които се обричат на безбрачие, прекарвайки нощите си с хубава книга и чаша газирана вода. И все пак стомахът й се свиваше от ревност при мисълта за Кълън и мистериозната дама заедно. Очевидно двамата имаха минало.
Но какво всъщност?
Айви завъртя кранчето и плисна малко студена вода върху лицето си. Погледна се в огледалото и помисли: ето това вече е жена, белязана от живота. Намръщи се на отражението си.
„И не си правиш услуга, като се напиваш до несвяст. И без това ти е трудно да изглеждаш прилично, дори в най-добрите си дни.“
Това не беше нормално. Косата й беше бухнала и разчорлена, под очите си имаше тъмни кръгове, а устните й бяха сухи и напукани. Изми лицето си и намери една бутилка с вода за уста под мивката и я използва. Когато приключи, не изглеждаше толкова повехнала и разнебитена, както преди няколко минути. Айви отвори вратата и за малко да изпищи от страх, когато видя Кълън Шарп да стои в коридора.
Беше стиснал челюст, а погледът му беше изпълнен с нещо като гняв — нещо, което не можеше да назове точно.
— Изплаши ме — засмя се тя, притискайки гърдите си.
— Будна си — заяви той. Беше бос, облечен с бяла тениска и сиво долнище. Изглеждаше почти нормално, като изключим това, че раменете му бяха толкова мускулести, а тялото му толкова перфектно, че дори и в обикновени дрехи беше опустошително красив и секси.
Читать дальше