Кели Фейвър: Последствия

— Аз-аз се събудих — заекна тя.

— Очевидно — отвърна той. Ако изпитваше някакво притеснение, че бе дочула разговора, не го показваше.

Айви искаше да го попита коя бе жената, но нещо я спря.

— Използвах малко от водата за уста. Надявам се, че нямаш нищо против. — Опита се да се усмихне, сякаш нищо странно не се бе случило.

— Чувстваш ли се по-добре? — попита той, повдигайки веждата си многозначително.

— Да — Айви усети как бузите й почервеняват. — Както и да е — изрече тя, прибирайки едно кичурче коса зад ухото си. — Предполагам, че вече трябва да се прибирам у дома. Трябва да се изкъпя и преоблека преди работа.

Кълън пристъпи настрани и посочи към спалнята.

— Няма да ходиш никъде, докато аз не ти кажа.

— Така ли? — учуди се тя, като тръгна към стаята, в която беше прекарала вечерта. Имаше странното усещане, че загадъчният изпълнителен директор бе намислил нещо. — Ще ми викаш задето се напих ли? — попита го с лека усмивка.

— Влизай вътре — нареди Кълън, сочейки към спалнята.

Вътрешностите й се преобърнаха от близостта до него, когато премина колебливо през прага. Изведнъж въздухът се беше изпълнил с напрежение. Айви се заигра нервно с един кичур коса, чакайки Кълън, който пристъпи в стаята и затвори вратата зад себе си.

— Сега ще ме държиш под ключ ли? — засмя се тя.

— Престани да се шегуваш — отвърна той. Очите му бяха толкова студени, сякаш го беше обидила.

— Просто се…

— Достатъчно — прекъсна я. — Време е да се заемем с държанието ти.

— Съжалявам, че повърнах в лимузината ти — изрече тя, като пристъпи назад. — Не съм свикнала да пия и не знаех, че ще ми прилошее толкова.

— Извиненията ти са като шамар в лицето ми — каза Кълън, а челюстта му се напрегна.

— Какво искаш от мен? — попита тя, чувствайки се отчаяна.

— Знаеш какво искам.

Зърната й се втвърдиха и тя се подмокри на момента. И то много.

— Правя всичко по силите си, Кълън.

Той пристъпи напред и се приведе към нея и за един прекрасен момент беше сигурна, че ще я целуне. Искаше устните му, искаше да почувства кожата му върху своята.

Но вместо това той заговори горчиво.

— Възползваш се от щедростта ми. Търсиш вниманието ми, но отказваш да се изправиш срещу последствията. Това е недопустимо.

Айви се втренчи в очите му, усещайки как опънатите й нерви започват да се късат под изпитателния му поглед.

— Кажи ми какво трябва да изрека, и ще го направя.

— Вече знаеш какво искам — отвърна той, пристъпвайки по-близо. Устните му се свиха.

Не беше сигурна. Знаеше ли какво иска той?

„Контрол.

Разбира се, че контрол.

И иска да ме научи на разни уроци.

Ами какво искам аз? Ами моите страхове, моята несигурност? Аз нямам ли право на глас?“

— Може би не съм достатъчно силна — отвърна, а гласът й пресипна. — Може би трябва да намериш някоя друга, която да учиш.

Кълън поклати глава веднъж и протегна ръка, галейки бузата й нежно. След което пръстите му се спуснаха надолу, минавайки по врата, гърдите и корема й, преди най-накрая да се отдръпнат.

Тя потръпна неволно.

— Не можеш да ме заблудиш, Айви — прошепна той. — Това е също толкова в твоя полза, колкото и в моя.

— Но дори не знам какво смяташ да правиш. Страхувам се, че ще се ядосаш, ако отново се проваля…

— Трябва да ми кажеш сега. Това е последният ти шанс. Да или не.

— Ами ако се изплаша отново както вчера?

— Имай ми доверие — отвърна той, а очите му блестяха като диаманти.

Айви не беше сигурна дали можеше да се справи с това. Но когато помисли за устните му, за нежната му милувка, цялото й тяло се отпусна възторжено, всяка клетка очакваше нещо да се случи.

Влечението беше неспирно, а тя беше толкова привлечена от него, че изглежда не можеше да мисли трезво.

— Ще опитам отново — прошепна тя.

— Ще направиш повече от това да пробваш — изръмжа той, хващайки я за косата и опъвайки достатъчно, за да я дръпне назад. Приведе се и прошепна в ухото й. — Нали?

— Да, сър — отговори тя, докато ръката му стискаше гърдата й и дразнеше зърното й с пръсти, което беше достатъчно да я изпълни с възбуда. Никога досега не я бяха докосвали по този начин.

Бедрата й се свиха и Айви усети как между краката й се стичат сокове на блаженство.

— Ох, ох, Кълън — каза, извивайки се към него.

— Държанието ти снощи беше недопустимо — каза той през стиснати зъби. — И трябва да се изправиш срещу последствията.

— Съжалявам, сър — отвърна тя, молейки се. Искаше й се да замоли за всичко, да замоли да бъде изчукана. Да я вземе по всички възможни начини, по които пожелае.