Кели Фейвър - Последствия

Той пусна косата й и се отдръпна, наблюдавайки я с разширени ноздри и глад в очите.

— Свали си дрехите — нареди. — Напомнят ми за случилото се снощи. Как пиеше и танцуваше с други мъже. Не искам да ги виждам.

— Искаш да сваля всичко?

— Внимавай как се държиш — порица я той.

— Искате да се съблека изцяло ли, господин Шарп?

Той кимна.

— Изцяло. Сваляй всичко. Искам да те видя, Айви.

Тя си пое дълбоко въздух, както когато беше тийнейджърка и отиваше към дъската за скачане в басейна. Винаги я е било страх да се гмурка от високата платформа. Колко пъти се беше изкачвала там, беше заставала до края и след това се беше отдръпвала, неспособна да скочи? Твърде много, за да ги брои.

А сега беше тук, пред Кълън Шарп, а той я караше да направи много по-голям скок от далеч по-висока платформа. Затваряйки очи, тя се чувстваше като на ръба на пропаст, а отдолу даже не можеше да види водата.

Но знаеше, че копнее за допира на изпълнителния директор и ако не направеше това, той можеше никога да не я докосне. А това не беше нещо, с което щеше да се примири. Айви го желаеше прекалено много, за да се откаже. Затова започна да се съблича пред жадния му поглед.

Той стоеше там, само на няколко крачки от нея и я наблюдаваше със студените си, немигащи очи.

Айви се зае с копчетата на ризата си и когато всички бяха разкопчани, по-голямата част от тялото й се откри. Разбира се, все още носеше белия си дантелен сутиен, но розовите й зърна бяха твърди и набъбнали, показваха се под плата и бяха напълно видими за Кълън Шарп.

Ръцете й трепереха толкова много, че се зачуди как изобщо бе успяла да се разкопчае. Най-накрая плъзна ризата по раменете си и я остави да се понесе към пода и да падне в краката й.

— Продължавай — каза Кълън. — Сега полата.

Тя прехапа долната си устна, разкопча полата си, смъкна я надолу и я изрита с крака настрани.

— Съжалявам, не съм много грациозна.

— Не говори, освен ако не ти кажа — смъмри я той. — Продължавай — посочи към сутиена й.

Айви облиза устни и преглътна сухо. Усети как в очите й се заформят сълзи.

„Спри да се държиш като бебе, Айви. Можеш да го направиш. А и на него му харесва. Не виждаш ли?“

Тя го погледна отново и видя, че в изражението му имаше нещо развълнувано и възбудено, но тъй като винаги беше твърде спокоен и недостъпен, не можеше да прецени какво точно си мислеше. Поглеждайки го по-отблизо обаче, видя искрата пламък, която се криеше под леденосините му очи. Кълън Шарп беше възбуден — не, беше нещо повече от това — напълно се наслаждаваше на разсъбличането й.

„Разбира се, че е възбуден, глупаче. Защо иначе ще иска да се събличаш гола пред него?“

Това я накара да се усмихне за момент, след което се сети, че Кълън не беше от търпеливите. Затова разкопча сутиена си и разкри гърдите си изцяло пред погледа му. Докато сутиенът й падаше на земята, тя наблюдаваше лицето му.

За разлика от спокойното изражение, което бе имал вчера, когато разля кафето отгоре му, определено видя как реагира при разкрилата се гледка.

Зениците му се разшириха, а бузите му почервеняха. Ноздрите му пламнаха.

— Сега бикините — каза с глас, задъхан от желание.

Виждайки колко бе възбуден, тя се развълнува още повече и стана по-уверена. Все още наблюдавайки го, хвана бикините си, разпъна ги и ги плъзна бавно надолу по бедрата си, дразнейки го, като ги сваляше внимателно. Беше вълнуващо да знае, че имаше такъв силен ефект върху него, и остана изненадана, че изпълнителният директор наистина притежаваше истински чувства и емоции.

Но когато застана гола пред него с ръце, отпуснати встрани на тялото й, с голите си интимни части, навлажнени и възбудени, с набъбнали зърна, Кълън изглежда успя да възвърне самообладанието си.

Челюстта му трепна.

— Обърни се — заповяда.

— Да, сър — измънка тя, обръщайки се с лице към леглото.

— Наведи се напред и си хвани глезените.

Тя се поколеба известно време.

— Айви — каза Кълън със строг глас, който ставаше нетърпелив. — Когато ти наредя нещо, очаквам да го изпълниш моментално. Ясно ли е?

— Да, господин Шарп — устните й трепереха, докато говореше.

Женствеността й беше влажна и пулсираща, а в стомаха й танцуваха пеперуди. Как можеше да е толкова изплашена и възбудена едновременно? Какво щеше да направи той? Какво друго щеше да поиска от нея? Как щеше да приключи всичко?

— Разтвори крака и хвани шибаните си глезени, преди да съм изгубил търпение — продължи той.