Кели Армстронг: Призоваването

Най-тъмните сили — Книга първа

За автора:

Кели Армстронг е родена и живее в Канада, заобиколена от съпруг, три деца и внушителна менажерия. Учила е психология, занимавала се е с компютърно програмиране, посещавала е семинари по творческо писане. Сега създава бестселъри и взривява листите на Ню Йорк Таймс — както с трилъри, чийто главен герой е Свръхестественото, така и с ърбън фентъзи истории за тийнейджъри. В актива си има 20 романа, които я нареждат сред най-успешните автори на криминални и хорър творби в света — Шарлейн Харис, Лоръл К. Хамилтън и Ким Харисън.

„Дванайсет години по-рано…

Мама бе забравила да предупреди новата бавачка за мазето.

Клоуи се олюляваше на горното стъпало, посягаше с пухкавите си ръчички и към двата парапета, но толкова силно трепереше, че едва успяваше да се задържи. И краката. трепереха, а кучешките главички на пантофките. чак подскачаха. Дори дъхът. излизаше на пресекулки и тя пухтеше, сякаш досега бе тичала.

— Клоуи? — чу се приглушеният глас на Емили откъм тъмното мазе. — Майка ти каза, че кока-колата е в студения килер, но не мога да я намеря. Ще слезеш ли да ми помогнеш?

Мама каза, че е уведомила Емили за мазето. Клоуи беше сигурна. Затвори очи, за да си спомни по-добре. Преди мама и татко да излязат от къщи, тя си играеше в стаята с телевизора. Мама я повика и Клоуи изтича в салона, където мама я прегърна и се засмя, а куклата на Клоуи. намигна с едното си око.

— Виждам, че си играеш с Принцесата — искам да кажа с Пиратката Джасмин. Още ли не е успяла да спаси горкия Аладин от Злия дух?

Клоуи поклати глава и прошепна:

— Каза ли на Емили за мазето?

— И още как! Госпожица Клоуи да стои далеч от всякакви мазета. Тази врата ще стои затворена.

После татко надникна иззад ъгъла и мама каза:

— Трябва да обсъдим въпроса с преместването, Стийв.

— Само кажи и ще поставим табелата — отвърна татко и шеговито разчорли косата на Клоуи. — И да слушаш Емили, детенце!

След това тръгнаха.

— Клоуи, знам, че ме чуваш — кресна Емили.

Клоуи отлепи пръстите си от парапета и ги напъха в ушите си.

— Клоуи!

— Аз… н-не мог-га да с-сляза в мазето — извика Клоуи. — Н-не ми раз-зрешават.

— Е, сега аз отговарям за теб и ти казвам, че можеш. Вече си голяма.

Клоуи си наложи да стъпи на по-долното стъпало. Гърлото я стегна, виждаше всичко като през мъгла, сълзи напираха в очите..

— Клоуи Сондърс, давам ти пет секунди, а после ще те довлека насила тук и ще заключа вратата.

Клоуи се втурна надолу с такава скорост, че краката. се оплетоха. Падна в основата на стълбата, глезенът. болезнено запулсира, а като се взря в тъмнината и зърна сенките, като чу скърцането и усети специфичната миризма на мазе, по лицето. се затъркаляха сълзи. Госпожа Хоб също беше там.

Имаше и други, преди госпожа Хоб да ги изплаши и прогони оттам. Като старата госпожа Милър, с която си играеха на криеница и която я наричаше Мери. Както и господин Дрейк, който все задаваше странни въпроси, например дали някой все още живее на луната. И други неща питаше, и в повечето случаи Клоуи не знаеше как да отговори, ала той се усмихваше и я хвалеше, задето бе толкова добро момиче.

Преди много обичаше да слиза в мазето и да разговаря с хората тук. Само трябваше да избягва да поглежда зад фурната, защото там висеше човек, а лицето му бе тъмночервено и подпухнало. Той мълчеше, ала зърнеше ли го, веднага я заболяваше коремчето.

— Клоуи? — отново долетя глухият глас на Емили. — Идваш ли?

Мама би я посъветвала: „Мисли си само за хубави неща, не за лоши." Ето защо, когато

Клоуи взе и последните три стъпала, тя си мислеше за госпожа Милър и господин Дрейк, а не за госпожа Хоб. е, само мъничко.

Като слезе долу, примижа в тъмнината. Бяха включени само нощните светлини, онези, които Мама бе поставила навсякъде, след като Клоуи започна да се дърпа и да не иска да слиза в мазето; тогава Мама си бе помислила, че се страхува от тъмнината, което донякъде беше вярно, но само защото мракът означаваше, че госпожа Хоб може да се промъкне и да я хване.

Клоуи вече виждаше вратата на студения килер и без да отлепя поглед от нея, се придвижи нататък колкото е възможно по-бързо. Нещо помръдна и тя забрави, че не бива да поглежда зад фурната, но това бе само висящият от тавана мъж, който се поклащаше на въжето и ръката му ту се показваше, ту отново се скриваше.