Кели Фейвър - Истина

— Айви — провикна се той, а гласът му беше толкова заповеднически, че тя се закова на място.

— Какво? — попита тя, отказвайки да го погледне. Беше като вампир — ако срещнеше погледа му, не беше сигурна дали щеше да му устои.

— Искам да ми обещаеш, че ще стои далеч от Ксавие Монроуз.

— Та аз даже не го познавам.

— Но той ти е хвърлил око. Интересува се от всичко, от което се интересувам и аз.

— Кълън, не ми се иска да го казвам, но не всичко се върти около теб — най-накрая се обърна и срещна погледа му. — Той ме заговори много преди да се появиш.

Изражението му стана още по-строго.

— Не го познаваш, Айви, за разлика от мен. И се опитвам да те предупредя…

— Мога да се грижа за себе си. Голямо момиче съм… въпреки това, което си мислиш. — Тя извърна бързо глава, преметна косата си назад и отново тръгна да се отдалечава от него.

— Не си тръгвай така от мен — изръмжа той.

— Не го гледай като на тръгване от теб — каза Айви през рамо. — А като тръгване към официалния обяд, за който точно преди няколко минути заяви, че е изключително важен за теб. — Не можеше да не се ухили на собствените си думи, докато вървеше надолу по коридора.

Представяше си как Кълън стоеше на място, напълно шокиран.

Самият обяд беше сравнително безболезнен. Лукас най-учтиво й бе запазил място до себе си, в случай че дойдеше, а храната наистина беше хубава. Може би малко по-изискана за вкуса й, но все пак страхотна.

Имаше почти стотина души в огромната частна зала с маси с ленени покривки, диджей, който пускаше приятна музика, и костюмирани сервитьори и сервитьорки, които се движеха от маса на маса, взимайки поръчки и сервирайки храна и напитки.

Кълън беше говорил в началото, заставайки в центъра на стаята с микрофон, пускайки няколко шеги, преди да каже на всички колко е развълнуван да ги покани в „Обсерваторията“, за да отпразнуват тежката работа и да покаже признателността си към екипа, което значеше всички, които работеха с него всекидневно.

Айви забеляза, че Кълън често поглеждаше към нея, докато говореше по микрофона, до такава степен, че я накара да се чувства неудобно.

Други хора в залата започнаха да й хвърлят погледи, сякаш улавяйки какво привличаше вниманието му.

Но все пак можеше и да си въобразява.

Преди да поднесат десерта Айви се извини и излезе от частната зала, за да отиде до тоалетната.

Докато вървеше по коридора, подмина главната трапезария и видя Ксавие Монроуз да обядва с една прелестна, чернокоса жена, облечена в къса рокля.

Той вдигна поглед и успя да я забележи как минава по коридора, след което повдигна вежди в почуда, каза нещо на жената и изправяйки се, постави салфетката си на масата.

Айви продължаваше да върви, като не знаеше какво щеше да се случи, или какво искаше да се случи, когато Ксавие излезе от трапезарията и извика името й.

Тя забави крачка и се обърна да го погледне.

— Мисля, че е много грубо да зарежеш обяда си с това прекрасно момиче, само за да говориш с мен. Ако бях на нейно място, никак нямаше да ми хареса.

— Ако ти беше на масата с мен, никога нямаше да стана от стола си — отвърна той, а зелените му очи заблестяха с дяволита привлекателност.

— Много си бърз — каза Айви — Твърде бърз.

— Никога досега не са се оплаквали от подобно нещо — измърка той.

Айви усети как бузите й отново почервеняват.

— Аз… аз… страхувам се, че скоро трябва да се връщам на обяда.

— Защото онова глупаво копеле Шарп ще се разреве, че си го оставила твърде дълго сам ли? — закикоти се Ксавие.

— Не е глупав — прошепна тя, някак си чувствайки се защитнически настроена към Кълън.

— Виждам, че засегнах болно място. Значи го харесваш, така ли? — наблюдаваше я внимателно.

Айви потръпна от идеята да таи още чувства към Кълън Шарп след начина, по който се бе отнесъл към нея.

— Не, не го харесвам, но е мой шеф и е превъзходен човек.

— Превъзходен е меко казано — пошегува се Ксавие, а на лицето му се появи широка усмивка. — Но не изпитваш романтични чувства към него?

Тя се поколеба.

— Забрави, че попитах. — Ксавие повдигна ръка. — Не ме интересува. Само кажи, че тази нощ ще излезеш с мен на вечеря.

— Приятелката ти е в съседната зала!

— Казах ти, че не ми е приятелка. Просто позната.

— Малко се съмнявам момиче, което изглежда като нея, да ти е само позната.

Ксавие се засмя.

— Имам много познати. Но нямам теб — а ти си тази, която искам да видя тази нощ. Ако ми дадеш шанс. — Той изчака отговора й с търпеливо, но развеселено изражение на лицето си.