Кели Фейвър - Истина

— Не убивай вестоносеца — каза Лукас. — Харесвам те, Айви. Иначе бих ли ти казал всичко това?

Тя въздъхна, сграбчи чашата си, сложи захар и сметана и разбърка с бъркалката.

— Предполагам си прав — промърмори.

— Всички тук са параноични, Айви. Това място е откачено.

Тя отпи от кафето и погледа към Лукас.

— Нищо от това не обяснява защо се ровеше в компютъра на Ема.

— Ще стигна и до там — отвърна той, снишавайки глас до заговорнически шепот. — Всички си разменяхме тези закачливи имейли и те ставаха все по-жестоки и по-жестоки. И след това пратих най-ужасната си шега право на Ема Маркс тази сутрин. Беше по погрешка и наистина беше глупаво. Предполагам още не се бях събудил.

Айви завъртя очи.

— И затова отиде в офиса й?

Лукас погледна отново през рамо.

— Виж, знам, че беше глупаво от моя страна. Но вратата беше отворена и си помислих… ако можех да изтрия имейла от компютъра й…

— Как влезе в пощата й? Всеки има защитна парола.

— Не и тя — отвърна той. — Не знам защо, може би е забравила да заключи компютъра си снощи. Затова просто отворих имейла и го изтрих. Това е всичко.

— Това е, така ли? — попита Айви, въздъхвайки, докато отпиваше от кафето си, все още несигурна как да приеме признанието му.

— Айви, моля те. Не ме издънвай. Знаеш колко безсърдечна е Ема Маркс и ще ми изрита задника, без да й мигне окото, ако разбере за това.

— Може би така трябва и да стане, Лукас. Това наистина е изключително глупаво.

— Знам. Съжалявам. — Той провеси глава. — Просто ми дай шанс, Айви. Ще ти бъда задължен.

Тя се замисли. Нейна работа ли беше да казва на Ема или на който и да било, че Лукас беше влязъл в офиса й и беше използвал компютъра й? Ако защитната им система беше толкова велика, трябваше и сами да го разберат.

А и без това Айви не се чувстваше много услужлива към нищо, в което Кълън Шарп имаше пръст. Доколкото зависеше от нея, властният и манипулативен изпълнителен директор и тъпата му компания можеха да вървят по дяволите.

— Не си ми задължен — каза Айви най-накрая. — Няма да кажа на никого. — Тя поклати глава, като не вярваше как се беше въвлякла в тази малка конспирация на всичкото отгоре.

— Ти си върхът! — възкликна Лукас. Обърна се да си тръгне, когато сякаш се сети за нещо. — Хей, нямахме време даже да поговорим за снощи. Лудо беше, нали?

— Много — съгласи се тя, повдигайки вежди, без да захваща темата.

— Когато боят започна, ти изчезна. Бая ме поблъскаха — изкикоти се той.

— Съжалявам за което. Беше много мил. Опита се да ми помогнеш.

— Опитах и постигнах точно обратното — отвърна той с горчива усмивка. — Викат ми господин Провал. Приятно ми е.

— Не бъди толкова жесток със себе си, Лукас. Накрая всичко се нареди.

— Така предположих — каза той и кимна.

Айви излезе от стаята за отдих, смръщвайки учудено вежди.

Така ли й се струваше, или Лукас беше видял повече от изминалата нощ, отколкото си признаваше? Със сигурност той и някои от другите стажанти бяха забелязали как Кълън се беше включил в свадата срещу онези пияници и след това я беше извел от бара.

Но Лукас се държеше така, сякаш нямаше и най-малка представа. Може би наистина е бил твърде зает да се бие, за да забележи нещо друго.

Докато стигна до бюрото си и седна, приготвяйки се да започне работа, мислите й не спираха да се въртят.

Другите стажанти не й вярваха, защото бяха забелязали специалното отношение, което получаваше от главния изпълнителен директор. Но това нямаше да се случва повече. Очевидно бе приключил напълно с нея след признанието й, че е девствена.

„Забрави за останалите стажанти. Забрави за Лукас. Забрави за всички.“

Отърси се от мислите си и се захвана за работа. В края на краищата това беше просто работа… временна работа, с която да плати сметките си.

Нищо повече и нищо по-малко.

Нямаше да позволи на драмата да я обземе. Всъщност беше приключила с всичката драма и всичките пиявици, които се опитваха да я изсмучат. Дали ставаше въпрос за колегите й, злобната й ръководителка или темпераментния изпълнителен директор, на Айви не й пукаше какво мислеха другите за нея.

Беше тук заради себе си и що се отнасяше до нея, това бе всичко, което имаше значение.

Малко по малко колегите й започнаха да пълнят офиса и Айви не можеше да не забележи начина, по който я поглеждаха скришом, докато щракаше на клавиатурата. Можеше също да се закълне, че чуваше шушукания.

Айви се опита да не им обръща внимание.