Кели Фейвър - Истина

А това съвпадаше перфектно с настроението й.

Ако в съзнанието й от време на време се появяваха спомени за стоманено сините очи на Кълън, тя правеше всичко възможно да ги игнорира.

Но седейки в обществения транспорт, който завиваше към спирката близо до „Биометрикс“, тя се оказа потънала в мисли за моментите, които бе споделила с Кълън тази сутрин в спалнята.

Допирът на дланта му по голото й дупе.

Паренето.

Чувството на вълнение.

Как се бе разкрачила за него и как пръстът му се беше плъзнал във влажната й женственост.

Твърдото му тяло, което се отпуска върху нейното, готов да навлезе в нея преди онези съдбовни думи да напуснат устата й и моментално да променят всичко.

Айви не можеше да не мисли за тези вълнуващи мигове. Не можеше да промени факта, че бяха най-сексуалното й преживяване в живота, а Кълън Шарп бе отговорен за тях.

Но въпреки това си напомни, че не той бе катализаторът на тези чувства и че друг можеше да й достави същото изживяване някой ден.

Можеше и щеше да се случи отново.

Просто нямаше да е с Кълън Шарп. Това беше всичко. Беше й дал да разбере съвсем ясно, че не иска да има нищо общо с девствените й преживявания.

Най-накрая стигна в „Биометрикс Фарма“ и влезе уверено в сградата с високо вдигната глава. Предполагаше, че той вече беше тук, седеше в скъпия си офис, гледаше мониторите си и правеше каквото правеше там горе.

Може би точно в този момент я наблюдаваше. Познавайки желанието му за контрол относно всеки аспект от бизнеса му, си помисли, че е твърде вероятно да я наблюдава, докато влиза в лобито.

Точно затова си постави за задача да изглежда щастлива и напълно необезпокоявана от нищо.

Защото… майната му.

Беше подранила с няколко минути, затова спря до стаята за почивка, за да си вземе чаша кафе. Оказа се, че тя се намира точно до офиса на Ема Маркс.

Русата злобна ръководителка я караше да потръпва, но нямаше да навреди, ако се скиташе наоколо, надявайки се, че Ема ще забележи ранното й пристигане на работа.

Докато минаваше покрай офиса й, Айви забеляза, че всъщност Ема не беше там. Но някой друг беше.

Лукас стоеше зад бюрото, надничайки иззад компютъра и изглежда пишеше нещо на клавиатурата й. Той видя Айви да минава и моментално се изправи, а бузите му почервеняха, сякаш го бяха хванали да бърка тайно в буркана със сладки.

— Хей — каза, като й махна. Заобиколи бюрото и бързо излезе от офиса, тръгвайки наравно с Айви към стаята за отдих.

— Какво става, Лукас? — попита тя, опитвайки се да не звучи толкова подозрително, колкото се чувстваше.

— Нищо интересно — отвърна той.

Последва кратка, неудобна тишина.

— Какво правеше в офиса на Ема? — най-накрая се поинтересува, тъй като не можеше да се преструва, че не бе видяла нищо.

— Моля те, не казвай на никой, че си ме видяла там — замоли той с измъчен глас. — Моля те, Айви. Иначе ще ме уволнят.

— Не мога да ти обещая. Ами ако си помислят, че те прикривам?

Вече бяха влезли в стаята за отдих и тя постави една пластмасова чашка под кафе машината и се зае да си приготвя кафе.

— Няма нищо, което да прикриваш — каза Лукас — Всичко е толкова глупаво.

— Щом казваш — отвърна тя недоверчиво.

— Вчера между стажантите се разменяха имейли — продължи Лукас. — Беше нещо като вътрешна шега за работата и подобни простотии. Бъзици относно Ема и… нали знаеш… Кълън.

— Не съм получила никакви имейли — отбеляза Айви, наблюдавайки го, докато кафето й изтичаше.

Лукас кимна.

— Да… — Изглеждаше леко измъчен. — Е, истината е, че другите стажанти не ти вярват много.

Усети как ченето й увисва.

— Не ми вярват? Какво лошо съм им направила?

— Не си направила нищо лошо нарочно — каза Лукас нервно. Огледа се наоколо, сякаш се притесняваше някой да не ги чуе. — Но всички забелязват начина, по който Кълън Шарп се отнася с теб.

Айви се беше засилила да вземе кафето, когато изведнъж спря.

— Как се отнася с мен?

„Ръцете му на дупето ми, пръстът му се плъзга в мен.

Главичката на пениса му се притиска към женствеността ми, готов да ме изпълни цялата…

О, Кълън. Чукай ме, Кълън.“

Откъсна се от спомена, когато колегата й изглежда се засрами да отвърне. В крайна сметка Лукас присви рамене срамежливо.

— Знаеш как с теб се отнася различно от останалите. Например като избра точно теб от всички да му занесеш кафето. Като се обади на служебния ти телефон…

— Да не би всички да ме наблюдават? Да не би да подслушват телефонните ми разговори? — попита вече разгневена. — Да не би живота ви да е толкова скучен, че изпитвате нужда да се фокусирате върху това какво правя аз, вместо да си гледате вашата работа?