Арчибалд Кронин - Дамата с карамфилите

Тези подигравателни думи звучаха все още в ушите й, когато се прибра вкъщи. Катрин живееше в разкошно модерно жилище. Студеното великолепие на сградата не беше съвсем по вкуса й, но заради работата си тя бе принудена да наеме апартамент в този богат квартал.

Портиерът й отвори вратата и я придружи до асансьора. Друг лакей, също така отрупан с блестящи нашивки, я съпроводи до шестия етаж, където се раздели с нея.

Тъй като произхождаше от скромно семейство и водеше един съвсем обикновен живот, Катрин се забавляваше искрено от целия този престорен, външен блясък и често се радваше като дете на пневматичния апарат, който й донасяше пощата, и на белите чорапи на прислужниците. Тази вечер обаче младата жена беше напълно погълната от мислите си. Смръщила вежди, тя си припомняше казаното от Ръбин и се питаше до каква степен старата лисица беше в течение на финансовите й затруднения. Най-после, като въздъхна, тя реши, че той едва ли знае нещо определено, но вероятно се досеща за най-лошото.

Още щом прекрачи прага на жилището си, лицето й се промени, то изведнъж стана печално и угрижено. Тя се замисли за изминалия тежък ден. След дълги и безрезултатни преговори с един клиент, едва й остана време да обядва. И за капак тази лудешка авантюра с миниатюрата. Ужасно я болеше глава, тръпки побиваха преумореното й тяло. С нервно движение Катрин свали шапката си и я захвърли заедно с ръкавиците и чантата на дивана. После отиде в кухнята да си направи чай и да свари едно яйце.

Четвърт час по-късно, пред чайника и празната черупка от яйцето, тя си даде сметка за глупавото положение, в което се намираше. Четиристотин лири годишно отиваха за наема на жилището й и други шестстотин за наема на кантората. А сега беше дала десет хиляди за една миниатюра. Затова пък вечерята й не струваше дори четири пенса. Внезапно избухна в смях и се смя дотогава, докато очите й не се напълниха със сълзи. Но това бяха горчиви сълзи и ако им дадеше воля, смехът й щеше да се превърне в ридание.

Катрин влезе във всекидневната. Стаята бе подредена с малко, но подбрани с вкус мебели. Тя свали обувките си, отпусна се в близкото кресло и запали цигара. Пушеше рядко, само когато беше много щастлива или много нещастна, а тази вечер се чувстваше безкрайно самотна. Напоследък работите й вървяха зле. В търговията с антични предмети се наблюдаваха вечните приливи и отливи. Подобно на останалите и тя бе познала благоденствието и разцвета, но сега се намираше на най-долното стъпало и вече не се надяваше на успех. Разбира се, щеше да продължи да се бори храбро. Беше си наложила всички възможни ограничения. Тъй като не можеше да пести от наемите, тя се беше отказала от колата си и от всичко онова, което не й беше абсолютно необходимо. Въпреки това положението непрекъснато се влошаваше.

Катрин твърдо реши да не мисли повече за паричните си затруднения. Щеше да има достатъчно време за това в понеделник, когато щеше да се срещне в банката с господин Фарър. Сега тъгата й се дължеше на по-дълбоки и интимни причини. Тя се чувстваше ужасно самотна! В очите на най-близките й приятели и роднини, в очите на всички останали, животът й беше един бляскав успех. Припомни си времето, когато започна, видя се като седемнадесетгодишна девойка, току-що завършила училище, в полупразната къща в Тълс Хилс. Тогава беше само една малка срамежлива машинописка в голямата търговска къща „Туис и Уърдръп“ в Хей Холбърн. Получи тази работа, защото баща й се познаваше с единия от собствениците, също като него ревностен почитател на англиканската църква. Но въпреки тази препоръка всеки път, когато господин Туис се обърнеше към нея, или господин Уърдръп смръщваше вежди, тя се разтреперваше.

Оттогава животът й коренно се промени. Сега тя ръководеше къщата „Антика“ на Кинг стрийт, Сейнт Джеймс и на Парк авеню в Ню Йорк и беше известна с добрия си вкус и голямата си опитност. Тя се ползваше с името на добра специалистка по старите стилове и по всички въпроси, свързани с декоративното изкуство и живописта. И може би бе най-известната жена в света, която се занимаваше с антикварство. Всичко това обаче пробуждаше у нея само мрачни мисли. Успеха си дължеше на силното желание и на желязната воля, с която бе надарена, както и на упоритостта си решително да пожертва всичко. За да се издигне, тя си бе наложила сурова дисциплина и тежки лишения. Тя си беше поставила за цел на всяка цена да успее, да стане нещо. Сега бе постигнала целта си, но уви, всичко й се струваше глупаво и безсмислено…