Арчибалд Кронин: Дамата с карамфилите

Погълната от тези мисли, тя се чувстваше доста неудобно близо до него, когато Нанси се приближи към тях и ги погледна щастливо усмихната.

— Радвам се, че вече сте се запознали. Сега, когато знаеш най-лошото, Катрин, какво мислиш за Крис? Не е ли ужасен?

Мадн погледна Нанси и лицето му отново се оживи.

— Страхувам се, че наистина съм й се сторил ужасен. Но най-глупавото е, че аз съвсем не бях подготвен да видя една толкова млада и хубава мис Лоримър, а и тя от своя страна сигурно не е очаквала да се срещне с такъв недодялан човек. Трябва да ти призная, че откакто се запознахме, непрекъснато спорим.

— Тя е страшно надменна — каза Нанси, — но когато човек я опознае по-добре, вижда, че не е толкова лоша.

Катрин се усмихна пресилено. Тя едва овладяваше нервите си.

— Наистина, мила — продължи племенницата й, — бих искала да се запознаеш по-отблизо с Крис. Не ще повярваш, но той печели много, когато го опознаеш. Сама ще се увериш, ако в събота отидем в Уимбълдън.

— Добре тогава, готова съм на всичко — отвърна Катрин с лека насмешка, което не беше присъщо за нея.

— Във всеки случай, предупредена си — заключи Нанси доверчиво. — А сега да вървим да се забавляваме.

Въпреки старанието си Катрин не можа да попадне в тон с другите. Един час по-късно тя се прибра у дома си. Младата жена изпитваше някакво чувство на несигурност и тревога.

Дойде и събота. По ъглите на улиците на пристъпи духаше влажен и студен вятър. От няколко дни времето беше много лошо и Нанси се бе простудила.

Тя беше на легло. Бяха й забранили да става, докато не спадне температурата. Тя настоя Мадн да изпълни обещанието си и да прекара поне една вечер в Уимбълдън. Така поне нямаше да си загуби времето при болната си годеница в разходки от един стол до друг. Впрочем, той и без това нямаше никакво друго занимание в Лондон.

Катрин, която не беше много доволна от настъпилия обрат на събитията, забави, доколкото можеше, часа на тръгването. Наближаваше четири часът, когато тя се обади по телефона от кантората си на Мадн, за да му съобщи, че е свободна. Очевидно той беше очаквал позвъняването й, защото няколко минути след това пристигна на Кинг стрийт. Катрин беше наела тук двата първи етажа в една висока сграда с тясна фасада. Тя беше положила много усилия, за да създаде от кантората си идеална рамка, която да съответства на работата й. На вратата бе сложена малка табела: „Антика“, О. О. д-во.

През матовите стъкла се виждаха смътно очертанията на просторно помещение, облицовано с тъмно дърво, чиито орехови мебели от епохата на кралица Ана смекчаваха тежкия блясък на брокатите от XVIII век.

Кабинетът на Катрин беше на горния етаж, докъдето се отиваше по широка, художествено изработена дървена стълба. Помещението беше просторно и светло, с красива камина. По средата бе поставено голямо квадратно писалище. В единия ъгъл имаше желязна каса. На пода бе постлан скъп персийски килим, а по стените бяха окачени няколко скици в живи цветове. Една от специалностите на Катрин беше изработването на проекти за реставриране на стари къщи и замъци. В тази област тя бе завоювала завидна слава. Младата жена многократно беше извършвала вътрешни преобразования в просторните замъци на английските благородници и за тази си работа бе получила добри пари. От друга страна, тя не беше обикновена търговка на мебели и избягваше да запълва кантората си с всевъзможни предмети. При нея можеха да се намерят малко на брой, но затова пък внимателно подбрани вещи. Катрин купуваше само след дълго обмисляне и само с ясно определена цел. Изтънченият й вкус беше най-добрият й капитал. А верният усет, който притежаваше и благодарение на който преценяваше ползата от всеки художествен предмет, я беше подтикнал да купи миниатюрата на Холбайн с намерението да я продаде после на прочутата галерия „Бранд“ в Ню Йорк.

Старият часовник удари четири часа, когато Крис влезе в кантората. Катрин се отправи веднага към него и му подаде ръка. След срещата им у Нанси тя дълго мисли и, подчинявайки се на вродената си почтеност, реши да превъзмогне предубеждението си по отношение на Мадн и да му даде възможност да поправи репутацията си.

— Как е Нанси? — попита Катрин.

— Не е много добре — отвърна той. — Не бива да става. Температурата й още не е спаднала. При все това настоя да отида в Уимбълдън.

Катрин кимна с глава, за да покаже, че е уведомена.

— Тя ми се обади по телефона. Съжалявам, че ви накарах да ме чакате.