Луиз Бегшоу: Когато тя беше лоша

— Няма да отнема много от времето ви, госпожице. Не съм тук, за да ви свалям. От различни партии сме, ясно? — Извади визитна картичка от вътрешния си джоб и й я подаде. — Истинска е. Казвам се Бил Фишър и работя за една модна агенция. — Забелязал израза на лицето й, той добави: — Съвсем законна агенция за модели. Без никакви голи снимки. Някои от момичетата даже водят на фотосеансите и майките си.

Тя не каза нищо, затова той се наведе към пооръфания й брой на „Вог“.

— Страница шейсет и седма — там е Табита, тя е от нашите момичета. А на следващата страница представяме Саманта, тя е червенокосата отляво.

— И какво от това? Какво искате от мен?

Лита си повтаряше, че трябва да запази спокойствие, но сърцето й биеше като обезумяло.

— Най-напред бих искал да ви направя някои снимки. Пробни снимки.

— Пробни за какво? — настоя Лита.

Той я изгледа, сякаш е луда.

— За да станеш модел, разбира се.

Лита се убеждаваше мислено, че не трябва да ходи. Беше си починала, а сега наближаваше време да се връща у дома, при учебниците. Майка й щеше да се нуждае от помощ за вечерята. И какво щеше да стане, ако съберяха мръсните чинии в мивката и ги оставеха там? В апартамента щяха да се появят хлебарки. Големи колкото мишки…

Обаче нямаше полза. Държеше се, сякаш й е безразлично, но това може би щеше да се окаже най-вълнуващото нещо, което й се е случвало. Разбира се, нямаше начин да стане модел. Нали току-що бе прегледала „Вог“? Почти всички момичета там бяха бели и много слаби блондинки, да не говорим за високите им гъвкави тела. Тези момичета не бяха бедни и нямаха хлебарки в кухнята си. Но този непознат гей (от начина, по който оглеждаше момчета с прилепнали джинси по улица „Кристофър“, си личеше, че наистина е гей), този непознат смяташе, че тя има хубаво лице. Достатъчно хубаво, че някой да пожелае да й плати, за да го снима.

Лита си представи как Мелиса Менес, онова надуто момиче от училище, чийто баща притежаваше мизерна сграда с апартаменти под наем, узнава, че са й правили пробни снимки за модел. Мелиса боядисваше косата си платиненоруса в Манхатън на всеки шест седмици и разполагаше с пари да си купува дрехи. Никога не пропускаше да се подиграе на Лита. Тя кипваше само като си спомнеше как Мелиса се бе снабдила с билети за концерт на „Бийтълс“ и ги бе донесла в училище, размахвайки ги нависоко — в очакване другите момичета да възклицават и да се тълпят около нея само за да ги докоснат. Лита не си бе направила труда, макар че бе влюбена страстно в Джордж Харисън.

— Не те ли интересуват? Може би имаш запазени места? — бе казала Мелиса, а после бе добавила с онзи тъничък смях, който Лита толкова мразеше: — Но… предполагам, че нямаш, нали, Розалита?

Мелиса винаги обичаше да я нарича с цялото й име, сякаш й се подиграваше. Тя смяташе, че по рождение превъзхожда Лита. Но от цигарите кожата й бе изтъняла, а постоянните посещения в солариума в салоните за красота й бяха придали леко повехнал вид. Освен това под скъпия фон дьо тен, който обичаше да използва, имаше акне.

Лита си напомни, че трябва да се постарае да вземе визитната картичка на мъжа, когато приключат със снимките. Ако не занесеше истинско доказателство, никой нямаше да й повярва. А тя искаше да се похвали. Искаше Хектор да се гордее с нея.

— Добре, скъпа. Обърни се леко наляво. Усмивка. Добре. Сега ме погледни, все едно съм най-големият ти враг.

Лита бе прекалено вежлива, за да го направи. Тя леко се намръщи пред фотообектива.

„У нея просто го няма — помисли си той и мислено поклати глава. — Пък е и прекалено ниска. А и какво ще правим с толкова голямо дупе и гърди?“

Спря за миг. Оставаше му още половин лента. Не можеше да направи кой знае какво, но не обичаше да смесва лентите. По-добре да остави хлапето да си помечтае още няколко минути. Мразеше да прекъсва набързо някой сеанс. Неподходящата кандидатка неизменно започваше да плаче, да умолява и да прави глупави, измъчени гримаси. Като това испанско момиче. Беше се стегнала като дърво.

— Добре, благодаря, госпожице Моралес. Сега ще снимаме свободно. Не позирайте, просто погледнете към мен и се дръжте естествено.

— Но…

— Не мисли! Просто се размърдай, скъпа, наслаждавай се на мига, ясно?

Той потисна въздишката си и застана зад обектива, като се приготви да натиска копчето и да изхаби и остатъка от лентата.

Лита се размърда.

С нарастващо вълнение той започна да снима и ателието на „Моделс Сикс“ избухна в море от светлина. По дяволите, в нея имаше страст! Истинска страст. Сега, когато не следваше чужди напътствия, тя се държеше като звезда. Излъчваше сексуалност. От всяка пора на златистата й кожа струеше сексапил, а според него момичето дори не си даваше сметка за това. Отмяташе лъскавата си черна коса, извиваше талията си, гледаше фотообектива, сякаш е неин любовник, предизвикваше го, дразнеше го, изкушаваше го, тъмните й очи проблясваха, високите й скули се накланяха към фотографа. Устата му бе пресъхнала. Усещаше напрежение в панталона си. О, мили боже, сексът в офиса бе категорично забранен. Разбира се, фотографите спяха с момичетата — това бе едно от предимствата да работиш в този бизнес. Но не и при първи сеанс и определено не в „Моделс Сикс“. За подобно нещо попадаш в черния списък. Той захапа устната си, за да се разсее.