Луиз Бегшоу: Когато тя беше лоша

До известна степен разбираше защо Чико не желае да работи. Баща му крещеше, че ако искат някой ден да ги приемат истински в тази страна и да бъдат нещо повече от черноработници, да получават уважение, а не обиди, трябва да има повече хора като него, готови да си изкарват хляба честно и почтено. Чико отговаряше, че това е за глупаците. Цялото му поколение се разграничаваше от родителите си. А и не се ли очакваше човек да получава прилична заплата за труда си? Те явно не изкарваха добри пари, щом живееха, натъпкани в малък апартамент от три стаи в най-лошия квартал в града.

В отговор Карлос удряше Чико. Досега брат й не бе отвърнал със същото, само стискаше юмруци, гледаше навъсено и излизаше навън. Но някой ден и това щеше да стане. Лита го знаеше.

Тя бе продължила да учи след завършването на основното си образование, но Чико бе прекъснал, обещавайки на баща си да започне работа в строителството. Нямаше нужда дълго да го увещава. Явно четенето на дебели книги не помагаше много на семейството; съвсем иначе стояха нещата с извънредните надници в строителството. Това бе мъжко занимание. Освен това не трябваше Чико да лентяйства. Затова баща им се съгласи, че няма защо Чико да ходи в гимназия. Той самият не бе завършил средно образование, а се справяше добре в живота, нали така? Имаха покрив над главите си, от четири години не бяха се местили, винаги навреме плащаха наема и дори имаха малко спестени пари за спешни нужди. Може би синът му щеше да се справи още по-добре. На това се надява всеки баща.

Карлос-старши не се замисляше много за Лита. Тя вече разцъфтяваше като жена, но майка й я обличаше прилично, с дълги безформени поли и блузи, за да не се изкушават момчетата и да не си позволяват много волности с нея. След като Лита гневно бе отхвърлила предложението да започне работа във фабриката, той се бе примирил и не й предложи да последва примера на брат си. Щом Лита непременно искаше да завърши гимназия — добре! Вярно че се налагаше да храни още едно гърло и че тя не внасяше пари в домакинството, но пък той я товареше с достатъчно къщна работа, затова му се струваше справедливо. Малкият им апартамент изглеждаше безукорно чист; прозорците блестяха, макар кварталът да бе мизерен. Лита имаше задължение да свърши домакинската работа, преди да се заеме с уроците си.

За съучениците й домашните бяха досадно задължение. А за Лита — истинска награда. Тя не сядаше пред малкото бюро в тясната си стая, докато целият апартамент не светнеше от чистота като в реклама за почистващ препарат. И макар в Бронкс да бе мръсно и пълно с графити, апартаментът на семейство Моралес изглеждаше толкова чист, че спокойно можеха да го използват за сцена на кулинарно шоу.

На баща й това му харесваше, затова повече не стана дума момичето да почва работа във фабриката.

А и докато Лита растеше, у него се появи надежда, че тя може да получи и нещо по-добро. Може би с гимназиалната си диплома и ако се научеше да пише на машина, щеше да си намери работа като секретарка. В централния офис на таксиметровата компания имаше жени, които правеха кафе и водеха документацията. Това бе добър живот за едно момиче. Лека чиновническа работа, която не съсипва ръцете. А дори и Карлос Моралес забелязваше как се развива дъщеря му.

На тринайсет тя бе най-хубавото момиче в училище. На петнайсет — най-красивото момиче в Саундвю. А на седемнайсет — вероятно най-прекрасното момиче в цял Бронкс.

Дългите поли и безформените блузи не можеха да се преборят с майката Природа, която оформяше фигурата й съвсем не с майчинска ръка. Гърдите й, напъпили рано, наедряха и продължаваха да растат, докато накрая заприлича съвсем на Лана Търнър в прилепнал пуловер, не че майка й би й позволила да облече подобно нещо. Старите сутиени от братовчедките й вече не й ставаха. Трябваше да иде в „Маршълс“ и да си купи специални, а майка й изтръпваше, докато внимателно изваждаше пари от портмонето си. На седемнайсет Лита имаше само три сутиена — функционални, здрави приспособления, които силно пристягаха меката й плът и нямаха дори намек за дантела или коприна. Но въпреки това тя се чувстваше секси.

Винаги когато минаваше по улицата, Лита усещаше погледите на момчетата върху себе си. Задържаха се върху гърдите й, щом се приближеше към тях, и върху дупето й, щом отминеше. Всеобщото увлечение по спортуването за здраве щеше да настъпи едва след десетина година, но Лита бе стройна, фигурата й бе естествено стегната и разкошното й дупе, изпъкващо под малката талия, изглеждаше добре оформено и съвсем леко се поклащаше, докато тя се движеше с онова естествено и смущаващо олюляване в таза.