Брандън Сандърсън - Легион

Здесь есть возможность читать онлайн «Брандън Сандърсън - Легион» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2016, ISBN: 2016, Издательство: Артлайн Студиос, Жанр: sf_fantasy_city, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Легион: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Легион»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Стивън Лийдс, познат също като „Легион“, е мъж с уникални умствени способности, които му позволяват да живее под формата на множество различни личности едновременно. Мястото на действието се променя от познатата обстановка на Америка към древния, разделен град Йерусалим. В хода на творбата си Сандърсън засяга внушителен диапазон сложни въпроси: за същността на времето, потенциала на новите технологии и несигурната, променлива връзка между политиката и вярата. Вълнуващ, провокативен и напълно поглъщащ — „Легион“ е не само увлекателно четиво, но и храна за размисъл, поднесена от писател с богато въображение и невероятен талант. Брандън Сандърсън е истински майстор — умел разказвач с уникален, въздействащ стил.
Дейвид Фарленд

Легион — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Легион», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Какъв е проблемът? — попитах.

— Годеницата ми — обясни младежът и извади нещо от джоба си. — Мисля, че ми изневерява.

— Моите съболезнования. Но ние не сме частни детективи. Не се занимаваме с шпионаж.

Айви се разхождаше из стаята, вместо да седне. Вървеше бавно около стола на момчето и го разглеждаше внимателно.

— Знам — побърза да каже той. — Просто… Работата е там, че тя изчезна.

Тобиас видимо се оживи. Много обичаше интересните загадки.

— Не ни казва цялата истина — отбеляза Айви, като скръсти ръце и потупа замислено с показалец по едната.

— Така ли? — попитах.

— О, да — отговори момчето, решило, че говоря на него. — От нея няма и следа… Освен тази бележка.

Разтвори листа хартия и го остави на масата.

— Най-странното е, че според мен това е някакъв шифър. Вижте само думите. В тях няма никаква логика.

Взех листа и го разгледах. Въпросните думи бяха надраскани набързо на гърба му, като че ли някой си бе водил бележки. От другата страна на същия лист бе написано и писмото за сбогом от годеницата. Показах го на Тобиас.

— Платон — отбеляза той, като посочи бележките на гърба. — Всичко това са цитати от „Федър“ 1 1 Един от диалозите на Платон, който датира от около 370 г. пр.н.е. — Б.пр. . Да, Платон… Какъв забележителен човек само. Малко хора знаят, че той е прекарал част от живота си като роб — бил продаден на пазара от един тиранин, който не бил съгласен с политическите му становища, а и ненавиждал факта, че собственият му брат станал един от поклонниците на философа. За щастие, Платон бил откупен от човек, запознат с трудовете му — почитател, може да се каже, — и той го освободил. Никак не е лошо човек да има фенове — дори в древна Гърция…

Тобиас продължаваше да говори с дълбокия си, успокояващ глас, който много обичах да слушам. Разгледах бележката, след което вдигнах поглед към Айви. Тя сви рамене.

Вратата се отвори и влезе Уилсън, понесъл лимонадата и водата. Забелязах, че Джей Си е застанал отвън с изваден пистолет и наднича, за да огледа младия мъж. Видях как очите му се присвиват.

— Уилсън — обърнах се аз към иконома, след като взех чашата си с лимонада, — би ли повикал Одри, ако обичаш?

— Веднага, господине — откликна икономът.

Някъде дълбоко в себе си съзнавах, че всъщност не е донесъл чаши за Айви и Тобиас — макар да не пропусна да се приближи към празните столове и да направи жест, сякаш подава нещо. Умът ми попълваше празнините — виждах въображаемите питиета, виждах как Айви се приближава и се пресяга да вземе своето от ръката му, докато той го поднася в посоката, където си представяше, че тя седи. Видях как му се усмихва топло.

Уилсън излезе.

— Е? — попита младежът. — Ще можете ли…

Вдигнах пръст във въздуха и той млъкна. Уилсън не можеше да види проекциите ми, но знаеше чия стая чия е. Надявах се Одри да е в своята — имаше навик често да ходи на гости при сестра си в Спрингфийлд.

За щастие, тя влезе в стаята едва след няколко минути. Вместо дрехи, обаче, бе загърната в хавлия.

— Предполагам, че става въпрос за нещо спешно — каза тя и се залови да суши косата си с една кърпа.

Подадох ѝ бележката и плика с парите, а тя се наведе да ги погледне. Имаше тъмна коса и бе леко пълна. Беше се присъединила към останалите преди няколко години, когато работех над случая с една фалшификация.

Тя мърмори под нос минута-две, като насочваше една лупа — стана ми доста смешно, че държи лупа в хавлията си, но това беше типично в неин стил — ту към парчето хартия, ту към плика. Ако се вярваше на младежа, то почеркът на бележката трябваше да бъде на годеницата, а този на плика — неговият собствен.

Одри кимна.

— Със сигурност са написани от един и същи човек.

— Екземплярите не са особено дълги.

— Какво не са? — попита момчето.

— В случая стигат — заяви Одри. — На плика са написани цялото ти име и пълният адрес. Наклонът на чертите, разстоянието между думите, елементите на буквите… По всичко си личи. Освен това пише „е“-то по доста характерен начин. Ако приемем по-дългия екземпляр за основен критерий, то този на плика може да бъде обявен за автентичен със сигурност от — по моя преценка — над деветдесет процента.

— Благодаря — казах.

— Едно ново куче би ми дошло много добре — отбеляза тя, докато се отдалечаваше.

— Нямам никакво желание да извъобразявам кученце за теб, Одри. Джей Си вече вдига предостатъчно шум! Не ми трябва и куче да търчи и да лае из цялото имение.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Легион»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Легион» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Брандън Сандърсън - Елантрис
Брандън Сандърсън
Брандън Сандърсън - Сияйни слова
Брандън Сандърсън
Брандън Сандърсън - Сплавта на закона
Брандън Сандърсън
Брандън Сандърсън - Героят на времето
Брандън Сандърсън
Брандън Сандърсън - Кладенецът на възнесението
Брандън Сандърсън
Брандън Сандърсън - Последната империя
Брандън Сандърсън
Брандън Сандърсън - Душата на императора
Брандън Сандърсън
Брандън Сандърсън - Стоманеното сърце
Брандън Сандърсън
Брандън Сандърсън - Злочестие
Брандън Сандърсън
Брандън Сандърсън - Зарево
Брандън Сандърсън
libcat.ru: книга без обложки
Брандън Сандърсън
Отзывы о книге «Легион»

Обсуждение, отзывы о книге «Легион» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x