Р. Салваторе - Духът на демона

Гласът на Добриниън довърши френетичната си мисъл на висок глас, докато отваряше тежката врата на параклиса. Бузите му поаленяха, защото се опасяваше, че човекът срещу него, върховният абат Далбърт Маркварт, го е чул.

А това наистина беше Маркварт. Добриниън го бе виждал неведнъж и макар последната им среща да бе преди повече от десет години, веднага го разпозна. Огледа антуража му, като се опитваше да разбере какво става. Само още трима монаси бяха в параклиса и един от тях бе от Сейнт Прешъс. Другите двама бяха млади — единият слаб и нервен, а другият широкоплещест и силен на вид. И двамата стояха близо до абата със скръстени пред гърдите ръце, допрели китки. Защитна позиция, отбеляза си наум Добриниън, давайки си сметка, че тези двамата са повече телохранители, отколкото ескорт. При пътуванията си върховният абат, Маркварт или някой от предшествениците му, бе придружаван от не по-малко от петдесет монаха и голяма част от тях бяха отци или дори други абати. Тези двамата обаче не бяха такива, тъй като бяха твърде млади, за да бъдат дори непорочни.

— Върховни отче — каза той смирено и се поклони уважително.

— Поздрави, абат Добриниън — отвърна със своя носов глас Маркварт. — Простете моето нахлуване във вашето отлично абатство.

— Наистина — бе всичко, което обърканият абат успя да отвърне.

— То беше необходимо — продължи Маркварт. — В тези времена… разбирате, че често трябва да импровизираме.

— Наистина — повтори Добриниън, искаше да се ощипе, беше сигурен, че изглежда невероятно глупаво.

— Аз съм тук, за да посрещна един керван — обясни върховният абат, — който отклоних от пътя му към Сейнт Мер-Абел, понеже времето е малко.

Керван от Сейнт Мер-Абел толкова далеч, помисли си Добриниън.

И аз не знам нищо за него!

— Отец Йойона го ръководи — рече върховният абат. — Помниш Йойона, нали, вие двамата учехте заедно.

— Две или три години е по-млад от мен, доколкото си спомням — отвърна абат Добриниън. Беше се срещал с Йойона на църковните събори, а една нощ дори бяха пили заедно с един човек с ястребови черти на лицето на име Сихертън.

— Има ли други отци с кервана? — попита той — Сихертън, може би?

— Отец Сихертън почина — каза спокойно абат Маркварт. — Убиха го.

— Паури? — осмели се да попита Добриниън, макар че от тона на Маркварт разбра, че не желае да обсъжда въпроса.

— Не — рязко отвърна върховният абат. — Но стига за тази неприятност, тя се случи доста отдавна. Йойона е единственият отец в кервана, макар че с него има трима непорочни. Общо са двадесет и пет, все силни монаси и водят изключително необикновен затворник. Това, което искам от теб, е дискретност, относно мен, моите приятели от Сейнт Мер-Абел и най-вече за затворника.

— Ще направя каквото мога… — започна абат Добриниън.

— Сигурен съм в това — прекъсна го Маркварт. — Нека някой от твоите по-доверени хора да каже на тези двамата… — той посочи младите монаси около него — къде да се настаним. Вероятно няма да останем тук много дълго. Не повече от седмица, предполагам.

Лицето му внезапно стана много сериозно и той приближи Добриниън, говорейки тихо и дори заплашително:

— Искам уверението ти, че никой няма да ни попречи.

Абат Добриниън се олюля на петите си, гледайки изненадано стареца. Това, че Сейнт Мер-Абел действаше в неговия регион без знанието му и одобрението му, бе в разрез с църковния етикет. Каква бе тази тайна мисия и защо никой не го бе информирал? А какъв бе този затворник?

Върховният абат със сигурност можеше да се свърже с него и по-рано, чрез хематита!

Абат Добриниън съумя да потисне гнева си. Маркварт все пак бе върховен абат, а в Хонс-де-Беер бушуваше ужасна война.

— Ще сторим това, което искате — увери той своя началник и сведе почтително глава. — Сейнт Прешъс е под ваше командване.

— Ще се настаня в покоите ти, докато съм тук — рече абат Маркварт. Моите подчинени ще ти помогнат да преместиш необходимите ти принадлежности в други помещения.

Добриниън се почувства все едно са му ударили шамар. Той беше абат на Сейнт Прешъс от три десетилетия и това не бе малка позиция.

Сейнт Прешъс бе третото по големина абатство в Абеликанската църква, след Сейнт Мер-Абел и Сейнт Хонс Урсалски. И понеже Палмарис бе на границата на цивилизованите земи, може би нямаше по-влиятелно абатство в паството. За тридесет години от своето управление, Добриниън общо взето бе оставен сам — Сейнт Мер-Абел бе твърде заето със светите камъни и общата църковна доктрина, а Сейнт Хонс — твърде впримчено в политическите си отношения с краля. Така единственият съперник за властта в региона на северните граници на Хонс-де-Беер бе барон Рочефорт Билдебург от Палмарис, а той, подобно на предшественика си, не само бе близък приятел с Добриниън, но и бе тих и непретенциозен човек. Стига личните му удобства да са осигурени, Рочефорт Билдебург бе доволен. Дори когато войната бе дошла до Палмарис, той бе отстъпил охраната на града на капитана на градската стража и му бе казал да докладва ставащото на абат Добриниън, докато самият той се бе скрил на сигурно място в своята крепост, имението Чесуинд.