Ала от това нямаше смисъл, а той не искаше да издава всичко. Погледна към брат Браумин Херде, човекът, който щеше да поеме факлата му, и се усмихна.
Маркварт отново се разкрещя, че Авелин трябва да бъде обявен за еретик, сетне добави и името на Йойона, който сам бе признал, че е предал Църквата.
Тогава абат Джеховит, вторият най-силен човек в Ордена, се изправи и повтори обвиненията, а след одобрителното кимване на Маркварт, махна на войниците си.
— Според собствените ти думи ти си извършил измяна към Църквата и краля — обяви Джеховит, когато войниците обкръжиха Йойона. — Имаш ли да кажеш нещо в твоя защита? — той се обърна към събралите се — Някой друг да защити този човек?
Йойона погледна към събора и Браумин Херде, който остана смълчан, както бе обещал.
Тогава Всесърцатите войни обкръжиха отеца и с благословиите на Маркварт и Джеховит, започнаха да го удрят и го помъкнаха навън.
Когато го изведоха през вратата, Йойона видя брат Франсис да стои настрана, объркан и безпомощен.
— Прощавам ти — каза му Йойона, — както ти прощава и Авелин. Както ти прощава и Господ — той почти добави името на брат Браумин, ала не можеше да се довери дотолкова на Франсис.
Сетне бе извлечен от залата, обкръжен от все по-нарастваща тълпа.
Много бяха останали по местата си, смълчани и потресени, сред тях бе брат Браумин. Той видя, че Франсис го гледа, но му отвърна само с поглед.
По-късно в този студен калемврийски ден отец Йойона, съблечен и хвърлен в открита клетка на една каруца, бе разведен из селото на Сейнт Мер-Абел, като пазачите му обявяваха на висок глас греховете и престъпленията му на изнервените селяни.
Обидите се смениха с храчки, а после и с камъни. Един човек хукна към каруцата със заострен кол и прониза монаха в стомаха, като отвори грозна рана.
Братята Херде, Висченти и Делман, заедно с останалите монаси от Сейнт Мер-Абел и някои от гостите абати и отци, наблюдаваха ставащото, някои с ужас, други с удоволствие.
Повече от час Йойона бе влачен по улиците с каруцата и накрая вече бе само един пребит, смазан човек, почти в безсъзнание, когато Всесърцатите войници го завързаха на кладата.
— Ти си прокълнат от действията си — обяви Маркварт, заглушавайки крясъците на подлудялата тълпа. — Дано Бог ти даде милост.
И кладата лумна под краката на Йойона.
Той усети пламъците да облизват кожата му, усети как кръвта му започва да кипи, а дробовете му изгарят с всеки дъх. Ала само за миг, защото тогава затвори очи и видя…
Брат Авелин, протегнал ръце към него…
Йойона не извика, не изплака в нито един момент.
За Маркварт това бе разочарованието на деня.
Браумин Херде наблюдаваше отвисоко как пламъците поглъщат най-добрия му приятел. Зад него Висченти и Делман понечиха да си тръгнат, ала Браумин ги сграбчи и не ги пусна.
— Бъдете свидетели — каза той и така те бяха последните трима монаси, напуснали тази ужасна сцена.
— Елате — каза им Браумин Херде, когато всичко най-после свърши и пламъците угаснаха. — Имам книга, която трябва да видите.
Сред тълпата селяни беше и Роджър Локлес. Той бе научил много, откакто избяга от южния път на Палмарис, от изчадието, отнело живота на барон Билдебург. В последните няколко часа бе научил как Йойона е освободил човека-кон и макар тези новини да го обнадеждиха, видяното сега го изпълни с погнуса и отчаяние.
Ала той също остана да гледа и видя, че върховният абат на Абеликанския орден е наистина неговият враг.
Далеч от това място, в земите на север от Палмарис, Елбраян стоеше прегърнал Пони на една оголена могила. Наблюдаваха лунния изгрев.
Войната с чудовищата бе приключила, ала битката с по-големия враг едва започваше.
R. A. Salvatore
The Demon Spirit, 1998
Издание:
Робърт А. Салваторе. Духът на демона
Американска, първо издание
Серия Демонски войни, №2
Превод: Александър Драганов
Редактор: Боряна Даракчиева
Коректор: Ангелина Вълчева
Дизайн на корицата: Бисер Тодоров
Предпечатна подготовка: Таня Петрова
Формат 70/100/16
ИК „ИнфоДАР“ ЕООД — София, 2009 г.
ISBN: 978-954-761-382-9
Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/text/22694
Последна корекция: 6 ноември 2011 в 20:06