П. Удхаус - Джийвс и духът на Коледа

Писмото пристигна на шестнайсети декември със сутрешната поща, докато още закусвах. Тъй като бях подкрепил донякъде тялото и духа с кафе, яйца и бекон, реших да не протакам повече, а да цапардосам Джийвс с новината. Както е казал Шекспир, ако ще се прави нещо, да се прави без много размотаване. Верният ми служител щеше да бъде разочарован, ако не и огорчен, но в края на краищата малко разочарование никому не е навредило. Нека проумее, че животът не е само низ от удоволствия и изобщо не е шега работа.

— Джийвс!

— Да, сър?

— Получих писмо от лейди Уикъм. Кани ме за коледните празници в имението си Скелдингс. Така че имай грижата за необходимото. Ще отпратим на двайсет и трети. Повечко официално облекло, Джийвс, и няколко радващи окото и селския пейзаж вълнени костюми за през деня. Предполагам, че ще поостанем там по-дълго.

Мълчание. Усетих смразяващия му поглед върху тила си, но забучих очи и лъжица в конфитюра и отказах да му го върна.

— Доколкото бях разбрал лично от вас, сър, вие възнамерявахте да отпътувате за Монте Карло непосредствено след Коледа.

— Знам, но това пътуване се отменя. Промениха се плановете.

— Много добре, сър.

Тъкмо тогава звънна телефонът и сложи точка на един твърде лепкав за мен момент. Джийвс вдигна слушалката.

— Да?… Да, госпожо… Много добре, госпожо. Ето го господин Устър. — И той ми подаде инструмента с думите: — Госпожа Спенсър Грегсън, сър.

Понякога си мисля, че с годините всепризнатият ум на Джийвс започва да дава фира. В разцвета на силите си за нула време би съобразил да уведоми леля Агата, че не съм си вкъщи. Изпепелих го с поглед и поех слушалката.

— Ало! Да? Ало? Ало? Бърти на телефона. Ало? Ало? Ало?

— Стига с това „ало“! — сряза ме кръвната роднина с обичайния си безпрекословен тон. — Не си папагал. За което много съжалявам, тъй като ако беше, щеше да имаш поне малко мозък в главата.

Крайно погрешен подход към един джентълмен рано сутрин, но какво можех да направя?

— Бърти — продължи тя, — разбрах от лейди Уикъм, че те е поканила в Скелдингс за Коледа. Ще отидеш ли?

— И още как!

— Тогава ще те помоля да се държиш прилично и да не ме излагаш. Лейди Уикъм е моя стара приятелка.

Не съм привърженик на подобни телефонни излияния. Очи в очи как да е, но по жицата — и дума да не става.

— Аз, естествено, ще се постарая, лельо Агата — отвърнах сковано и високомерно, — да се държа по начин, подобаващ на един английски джентълмен, гостуващ…

— Какво каза? Стига си мънкал! Научи се да говориш като хората!

— Казах добре.

— А така! Само да съм чула нещо… Има и друга причина, поради която настоявам да обуздаеш природното си скудоумие, доколкото това е във възможностите ти, поне докато си в Скелдингс. Там ще бъде и сър Родерик Глосъп.

— Какво!

— Не реви така! Щеше да ми спукаш тъпанчето!

— Добре ли чух… Сър Родерик Глосъп?

— Добре си чул.

— Да нямаш предвид Тъпи Глосъп?

— Имам предвид сър Родерик Глосъп. Това е единствената причина, поради която казах сър Родерик Глосъп. А сега, Бърти, искам да ме слушаш внимателно. Чуваш ли ме?

— Чувам.

— Тогава слушай. Най-сетне сполучих — след невероятни усилия и въпреки множеството неопровержими доказателства за противното — почти да убедя сър Родерик, че не си безнадеждно умопобъркан. Така че той е готов да отложи произнасянето на присъдата си до следващата среща с теб. Затова от твоето поведение в Скелдингс…

Ала аз затворих телефона. Раздрусан до основи. Да. До корена на основите си.

Нека ви припомня фактите, свързани с въпросния Глосъп. Той е страховит чичка с плешива глава и вежди като тропически лес, а в професионално отношение лекува откачалки. Психиатър с други думи. И до ден днешен не мога да обясня как стана така, че веднъж най-неочаквано се оказах сгоден за дъщеря му Хонория — бъкащо от жизнена сила момиче, което ми цитираше Ницше на закуска и ме събаряше на пода със смеха си. Щастливото събитие бе предотвратено благодарение на поредица от събития, които непоклатимо убедиха татко й, че не съм с всичкия си. Оттогава насам той неизменно ме слага начело на списъка си „Откачалки, с които съм обядвал“.

Така че не ме обвинявайте за глождещото предчувствие, че дори по Коледа, когато духът на всеопрощение и доброжелателност към ближния е повсеместен, една моя повторна среща с този човек едва ли би ми се разминала безболезнено. Ако не беше основателната причина, поради която държах на пребиваването си в Скелдингс, направо щях да зачеркна мероприятието от дневния ред.