П. Удхаус - Джийвс и духът на Коледа

— Джийвс, чуваш ли се какви ги плещиш?

— Извинете, сър.

— Пълни дивотии!

— Много добре, сър.

— Дрън-дрън!

— Много добре, сър.

— Много добре, сър… Искам да кажа, добре, Джийвс, това е всичко.

И аз сръбнах възмутено от чая.

Рядко ми се случва да докажа на Джийвс колко не е прав, но същата вечер ми се предостави такава възможност и аз незабавно се възползвах от нея.

— Във връзка с темата, която засегнахме рано тази сутрин, Джийвс — започнах на излизане от банята, докато той се грижеше за ризата ми, — бих се радвал, ако ми обърнеш още малко внимание. И те предупреждавам, че думите, които ще изрека, ще те накарат да се почувстваш пълен глупак.

— Нима, сър?

— Да, Джийвс. Направо ще се сгърчиш от неудобство. Но поне ще се научиш в бъдеще да не разпространяваш мненията си за хорските характери. Тази сутрин, ако не се лъжа, ти недвусмислено нарече госпожица Уикъм леконравна, повърхностна и дори фриволна. Така ли беше?

— Точно така, сър.

— В такъв случай това, което ще чуеш, ще те принуди коренно да промениш мнението си. Днес следобед излязохме двамата на разходка и аз споделих с нея преживяното по вина на Тъпи Глосъп в басейна на „Търтеите“. Тя ме слушаше с отворена уста, Джийвс, преливаща от топло женско съчувствие.

— Нима, сър?

— Да, Джийвс, преливаше от съчувствие. Но това не е всичко. Още преди да съм свършил разказа си, тя вече беше излязла с най-чудното, най-зрялото, най-мозъчното предложение как да предизвикаме у младия Тъпи преждевременно състаряване, заекване и нервни тикове.

— Твърде задоволително, сър.

— Точно така, задоволително. Оказа се, че в девическото училище, където госпожица Уикъм е получила своето образование, се налагало от време на време здравомислещите елементи на колектива да дават по някой друг назидателен урок на разни низши твари. И знаеш ли как постъпвали, Джийвс?

— Не, сър.

— Вземали една дълга пръчка и — сега следи неотстъпно мисълта ми! — завързвали в единия й край голяма игла за кърпене на чорапи. Сетне в малките часове на нощта се промъквали в стаята на съответната твар, забивали иглата през завивките и промушвали грейката с топлата вода. Момичетата са къде-къде по-изтънчени и находчиви в тези начинания от момчетата, Джийвс. Ние в училище най-много да закрепим някоя кана с вода върху вратата на проявил се през деня злодей, но и през ум не би ни минало да постигнем същия ефект с такъв изискан научен метод. Та значи, Джийвс, това е планът, който госпожица Уикъм предложи за моята обработка на Тъпи. А ти смееш да я наричаш леконравна и несериозна. Всяко момиче, достигнало подобни върхове в интелектуалното си развитие, е достойно да ми бъде другарка в живота. Затова ще те помоля, Джийвс, когато се прибера довечера, тук в стаята да ме чака една яка дълга пръчка с хубава остра губерка на върха.

— Но, сър…

Аз вдигнах ръка.

— Нито дума, Джийвс. Пръчка, една на брой, губерка, голяма, остра, за кърпене на чорапи, една на брой, тук в стаята точно в единайсет и половина.

— Много добре, сър.

— Имаш ли представа в коя стая спи младият Тъпи?

— Бих могъл да установя този факт, сър.

— Ако обичаш, Джийвс.

След няколко минути той се върна с нужната информация.

— Господин Глосъп е настанен в Стаята над крепостния ров, сър.

— Тя къде се пада?

— Втората врата на етажа под нас, сър.

— Чудесно. Джийвс. Ризата готова ли е?

— Да, сър.

— Копчетата в ръкавелите ли са?

— Да, сър.

— Давай тогава.

Колкото повече си мислех за това начинание, наложено ми от будно чувство за граждански дълг и отговорност, толкова повече то ми допадаше. Не че съм отмъстителен. Просто усещах, както всеки на мое място, че ако допуснем на такива като Тъпи да им се разминава, цялата тъкан на Обществото и Цивилизацията ще загние и ще се скапе. Задачата, с която самоотвержено се бях нагърбил в името на всеобщото благо, криеше за мен житейски неудобства и неволи, защото предполагаше будуване до късни доби и промъкване с кол в ръка по студени и мрачни коридори. Ала аз бях неустрашим. Не можех да изневеря на семейната традиция. Ние, Устърови, сме дали своя рицарски принос по време на кръстоносните походи.

Тъй като беше Бъдни вечер, веселбите, както и предполагах, продължиха до късно през нощта. Първо селският хор ни обсади с коледни песни, след това някой предложи да танцуваме, после седяхме и си приказвахме, в резултат на което се прибрах в стаята си чак към един часа. Като взех предвид всички евентуални усложнения, прецених, че едва ли ще е безопасно да тръгна по задачи преди два и половина. И длъжен съм да призная, че само твърдата решимост и свръхчовешки усилия ме предпазиха от мушване под завивките и отдаване на пълна забрава. Вече не ме бива като едно време да се кокоря до ранни зори.