Р. Салваторе - Духът на демона

Това бе странна мисъл, но сега не бе времето да разсъждава върху нея, даде си сметка пазителят, когато погледна през прозореца зад вратата. Джуравиел не лъжеше — голяма група паури и други изчадия се придвижваше през града, насочвайки се на север. Пазителят остана с впечатлението, че търсят някого.

— Какво правиш? — попита той елфа, когато се обърна и видя Джуравиел да притичва през хамбара и да събира факли.

Джуравиел не си направи труда да отговори. Той закрепи с въжето факлите до една дъска, постави я върху гредата, минаваща покрай предния прозорец, поставяйки факлите върху дебела купа сено.

— Диверсия за пътя навън?

— Ако наистина минем оттук — отвърна елфът.

Нощната птица само кимна и не разпитва повече, доверявайки се на приятеля си. За няколко мига те приключиха, минавайки през същия отвор на хамбара, от който бяха влезли, и внимателно затвориха вратите зад себе си. Те пропълзяха до предния ъгъл на сградата и се огледаха.

Наоколо имаше много врагове, повечето от тях паури и немалко носеха горящи факли.

— Не много обещаваща ситуация — рече пазителят, но той намери начин да приближи центъра на града. Сега, използвайки котешкото око, той поведе, придвижвайки се до още една сграда и след това промъквайки се по тясна уличка между нея и още една. На следващия завой те се натъкнаха на паур. Буря го посече, минавайки през рамото и дълбоко към врата на създанието; а мечът на Джуравиел го прониза под най-долното ребро, плъзгайки се нагоре, за да му отнеме дъха. При тази координирана и перфектно изпълнена атака джуджето успя само приглушено да изкрещи, преди да умре.

Двамата спътници си размениха тревожни погледи и елфът рече:

— Побързай напред.

Напредвайки с бързи крачки, пазителят гледаше повече надолу, отколкото нагоре, търсейки някакъв капак, който да подскаже наличието на изба, докато Джуравиел притичваше насам-натам, внимавайки за минаващи наблизо чудовища. Затова обикновено внимателният Нощна птица се сепна, когато чу глас над себе си.

— Търсиш ли нещо? — небрежно попита гласът.

Очите на пазителя скочиха нагоре заедно с меча, но той спря рязко замаха си, защото видя, че говорещият не е паур, гоблин или великан, а човек, нисичък и костелив. Беше се облегнал на тясна издатина зад един заден вход. Пазителят бързо го огледа, забелязвайки раната на крака му, драскотините и синините по лицето и едната му ръка, която бе оголена.

И въпреки очевидната болка и в най-добрия случай несигурното си положение, човекът изглеждаше спокоен и дори горд. Тази загадка имаше два възможни отговора и един от тях изглеждаше невероятен — едва ли някой човек би станал съюзник на паурите.

— Роджър Локлес, предполагам — тихо каза Нощната птица.

— Виждам, че моята слава се е разпростряла надлъж и шир — отвърна човекът.

— Трябва да тръгваме — отбеляза нервно Джуравиел, излизайки от сенките.

Роджър погледна елфа, ококори се и зяпна, при което загуби равновесие и падна от издатината, на която се бе настанил. Той щеше да падне лошо, ако пазителят не бе под него и не го хвана, внимателно изправяйки го на крака.

— Какво е това? — ахна Роджър.

— Разговорите ще почакат — остро каза пазителят.

— Трябва да побързаме — обясни Джуравиел. — Чудовищата затварят периметъра си на търсене около нас. Търсят от врата на врата.

— Нямаше да ме хванат — отвърна самоуверено Роджър.

— Много паури — допълни елфът, — с достатъчно факли, че да осветят деня.

— Нямаше да ме хванат — повтори Роджър.

— И великани, които гледат покривите — допълни Джуравиел.

— Нямаше да ме хванат — за трети път каза невъзмутимият крадец, щракайки с пръсти.

Нощният въздух бе раздран от мощен лай.

— А имат и кучета — отбеляза пазителят.

— О! — бързо се сви Роджър. — Изкарайте ме от това проклето място!

Тримата побягнаха надолу по алеята, но скоро стана ясно, че Роджър не може да се придвижва бързо и на няколко пъти едва не падна. Нощната птица бе точно зад него и го метна през рамо.

— Намери ми бастун — помоли се Роджър.

Пазителят поклати глава, осъзнавайки, че бастунът едва ли би помогнал много. Той внезапно се приведе ниско, прекара ръката на Роджър през раменете си и го вдигна на гръб.

— Води ни — каза пазителят на Джуравиел. — Бързо!

Елфът се втурна към един ъгъл, надзърна зад него и побягна почти веднага, спринтирайки към следващата, а после и към по-следващата сграда. Чуха крясък на великан и макар че не знаеха дали чудовището вика по тях, Джуравиел и пазителят се втурнаха в бягство на живот и смърт. Елфът сложи ръка на тетивата на лъка си, докато бягаше, а когато наближиха хамбара, се забави, прицели се и стреля. Стрелата полетя през прозореца зад вратата, забивайки се с все сила в отхлабената дъска, която Джуравиел бе поставил, и събори горящите факли в сеното. Преди тримата да подминат хамбара, светлината в него драматично се извиси, а докато тичаха покрай оградата на пасбището, пламъците изригнаха от предния прозорец и се разпростряха до покрива.