Р. Салваторе - Духът на демона

Капанът проработи идеално, хващайки хрътката, докато тя падаше надолу, увивайки се около врата й и едната лапа. Роджър падна заедно с кучето и се прекатури болезнено, а то увисна на края на въжето. Рязкото движение изправи паура в другия край на въжето на колене и остави хрътката да виси, като един от задните й крака драскаше по пода.

Краготската хрътка здраво захапа ботуша, тръскайки яростно глава и очевидно не обръщаше внимание на факта, че е обесена. Роджър се озова до нея за част от секундата и уви с връзките за обувки челюстите й и ги затегна здраво.

— Лай си сега — подразни той звяра, след което прекара пръст през носа му. Погледна припадналия паур, тресна го пак по главата за всеки случай и отново се покатери по стълбата.

Наоколо бе тихо, но предвид болката в крака Роджър не смяташе, че би имал особен късмет, ако се опита да излезе през мъничкия отвор, който бе разбил в капака.

Промуши ръце навън, достатъчно, че да усети катанците, които заключваха двете вериги. Винаги доволен от собствената си находчивост, Роджър се ухили, взе токата от колана на джуджето и започна работа.

Нощната птица изчака сигналното изсвирване, след което бързо и тихо се покатери по дървото, където се бе настанил неговият малък приятел. От тази изгодна позиция двамата видяха по-голямата част от Каер Тинела, а сметките на Джуравиел за броя на чудовищата се виждаха прекалено предпазливи на пазителя.

— Имаш ли идея къде могат да го държат? — попита той.

— Казах ти, че ги чух да разговарят за него, а не че съм го видял — отвърна елфът. — Може да е в която и да е от сградите, а съдейки по събитията от миналата нощ е по-вероятно да е мъртъв.

Нощната птица искаше да оспори това, но сдържа езика си, тъй като логиката му подсказваше, че Джуравиел е прав. Цял ден бе отминал — той и елфът не можеха да рискуват да навлязат в Каер Тинела посред бял ден — давайки на Кос-косио Бегулн достатъчно време да разбере всичко за катастрофата в гората и да хвърли вината върху ценния си затворник.

— Трябваше да дойдем незабавно — продължи Джуравиел. — Веднага след края на битката, два или три часа мрак щяха да ни свършат чудесна работа.

— Пони трябваше да се погрижи за ранените — отвърна пазителят.

— Тя така или иначе не е тук — напомни му елфът. Нощната птица се бе надявал, че тя ще ги придружи, но Пони бе изтощена от прекалената употреба на магия. След танца с мечовете тази сутрин, тя бе спала през по-голямата част от деня и вероятно щеше да спи и през цялата нощ.

— Но това е тук — отговори пазителят, държейки в ръка хематита. — Роджър Локлес вероятно ще се нуждае от него.

— Най-вероятно Роджър Локлес ще се нуждае от погребение — сухо отвърна елфът.

Пазителят не хареса този сарказъм, но отново не продума и дума, освен да посочи напред и да каже на Джуравиел да води.

Елфът тръгна на момента, а няколко секунди по-късно ново изсвирване придвижи пазителя още по-наблизо. Те задържаха позиции за известно време, когато огромна група паури и великани напусна града, тръгвайки по-скоро на запад, отколкото на север.

— Колкото по-малко останат в града, толкова по-добри са шансовете ни — отбеляза Джуравиел шепнешком заради близостта им до града.

Пазителят кимна и махна на Джуравиел да продължи напред.

Следващият им ход ги придвижи до ограда за добитък, а по-следващият — точно зад един хамбар в североизточната част на града. Двамата се придвижваха заедно, приготвили лъковете си.

Двамата замръзнаха, когато чуха гласове зад хамбара — някакви гоблини, които се оплакваха от работата си, и един, който мърмореше нещо за потрошена верига.

— Може да е тук — меко каза Джуравиел.

Пазителят не смяташе, че считаният за мъдър главатар на паурите ще е толкова глупав да остави така ценен затворник в предградията, но искаше да остави чист пътя си за бягство от Каер Тинела, затова леко опъна тетивата и кимна към хамбара.

Джуравиел поведе, идвайки от предния ъгъл. Преминаха покрай една двойна врата на нивото на главата на пазителя, използвана, за да се хвърля сено на кравите, но понеже нямаха дръжки отвън, не им обърнаха внимание — поне докато двете врати не се отвориха рязко и едната не удари Нощната птица точно по раменете, блъскайки го назад, а другата не премина над главата на Джуравиел. Нещастният гоблин, който бе отворил вратите, не осъзна, че човек ги блокира от едната страна и дори, че навън въобще има някой, докато Джуравиел, гмуркайки се под отварящата се врата, не вдигна лъка си и не пусна стрелата си право между очите му. Елфът влетя вътре, пърхайки с криле. Сграбчи умиращия гоблин за парцаливата му туника и го подпря на място.