Р. Салваторе - Духът на демона

Нощната птица изпъшка и промърмори нещо, докато най-после не мина покрай странната врата само за да види Джуравиел панически да държи пръста на устните си и едновременно с това да сочи навътре.

Пазителят остана спокоен и се придвижи до ръба на отвора, надничайки навътре. Видя още един гоблин, който закрепваше един пън с въжета и верига. Може би имаше и други, но вътрешността на хамбара бе твърде претъпкана с небрежно разхвърляни бали, един фургон и много други предмети.

Подпирайки Ястребокрилия на стената, той изтегли Буря и се промъкна зад гоблина, след което се придвижи към полицата зад прозореца.

Тихо като котка пазителят внимателно застана зад гоблина, работещ с пъна и въжето.

— Нужда от помощ? — попита той.

Гоблинът се обърна, ококорен от изненада.

А Буря го посече.

В хамбара обаче наистина имаше още един гоблин и той изскочи от съседно помещение, опитвайки се да побегне покрай пазителя. Той потръпна и се олюля, когато една стрела го удари, след това пак се препъна, почти рухвайки на колене и забавяйки се достатъчно, че Нощната птица да го хване. Силният пазител хвана съществото за главата, запуши устата му с другата си ръка и го повали на земята.

— Къде е затворникът? — прошепна той в ухото му.

Гоблинът се заизвива и опита да изпищи, но Нощната птица го стисна още по-силно, разтърсвайки главата му напред-назад. Тогава зад тях изникна и Джуравиел, а лъкът му се издигна зад главата на гоблина, а стрелата погали слепоочието му. Гоблинът се кротна.

— Ако креснеш, мъртъв си — обеща му пазителят и отхлаби ръката си.

— Боли! Боли! — изпищя жално гоблинът и двамата приятели не можеха да го обвиняват, тъй като едната стрела на Джуравиел стърчеше от рамото му, а друга от бедрото му. Въпреки това пазителят отново запуши устата му.

— Затворникът — настоя той и свали ръката си. — Къде е затворникът?

— Кос-косио Бегулн има много затворници — отвърна гоблинът.

— Новият затворник — поясни пазителят. — Този, който Кос-косио Бегулн мрази най-много.

— Гадни стрели от гадно елфче!

— Кажи ми — изръмжа пазителят. — Иначе приятелят ми ще ти пусне още една стрела.

— В земята — изквича гоблина. — В дупка в земята.

— Погребан? — попита нервно пазителят. — Кос-косио уби ли го?

— Не е погребан — отговори гоблинът. — И още не е мъртъв. В дупка в земята е.

Пазителят погледна Джуравиел и обясни:

— За съхраняване на храна. Имахме такива в Дъндалис, когато бях момче.

— Вкопана изба — разбра елфът и двамата отново се обърнаха към затворника.

— И къде е тази дупка? — попита Нощната птица, разтърсвайки гоблина.

Той поклати глава и пазителят го притисна още повече.

— Ще кажеш… — отвори уста Нощната птица, но Джуравиел, надзъртайки през един малък прозорец зад предната врата на избата, който гледаше към вътрешността на града, го прекъсна.

— Няма време — обясни елфът. — Паурите са на крака.

— Последен шанс — каза Нощната птица на гоблина. — Къде е дупката?

Но гоблинът се боеше от Кос-косио Бегулн повече, отколкото от тези двамата и това, което можеха да му сторят. Той се заизвива и се опита да изкрещи и когато пазителят сложи ръка на устата му, го ухапа здраво. Когато не успя да се измъкне от здравата хватка, той се опита да го ухапе наново и да изпищи, колкото и приглушен да бе викът му.

Добре премерен удар на малкия меч на Джуравиел прекрати съпротивата и съществото рухна мъртво на земята.

— И как ще намерим Роджър Локлес сега? — попита Нощната птица.

— Гоблинът нямаше да ни каже нищо повече, дори и да знаеше — отговори елфът. — И без това бях решил да го убия веднага след като си получа информацията.

Пазителят любопитно погледна спътника си.

— След като му обещахме живот в замяна? — попита той.

— Тогава щяхме да излъжем — отговори спокойно Джуравиел. — Не ми говори за милост към гоблините, Нощна птицо. Не бих допуснал и един от тях да оцелее. Ти не би трябвало да си различен след касапницата в Дъндалис и всички ужаси след това.

Нощната птица погледна към мъртвия гоблин. Джуравиел беше прав за злата раса, разбира се, макар че щом бяха взели гоблина като затворник и бяха искали информация, това сякаш променяше нещата.

Гоблините бяха отвратителни създания, зли и безжалостни. Те живееха, за да рушат, и биха нападнали всеки човек, включително и деца, ако смятаха, че могат да спечелят битката. Пазителят никога нямаше да се чувства виновен за това, че е убил някой от тях, но ако бе дал думата си на някой, че ще го пощади, ако му предаде информация…