Р. Салваторе - Духът на демона

— Простете, отец Йойона — долетя глас иззад фургона.

Двамата се обърнаха и видяха, че трима по-млади монаси, сред които брат Делман, приближават.

— Засякох присъствие в областта — обясни брат Делман. — Не на гоблин или друго чудовище — добави бързо младият монах, видял как се стреснаха останалите. — А на човек, който следи всяка наша стъпка.

Отец Йойона седна назад, не особено притеснен и в момента позаинтересуван да изучи младия човек, който бе донесъл новините. Брат Делман напоследък бе станал твърде полезен и работеше повече от всеки друг в кервана. Йойона харесваше потенциала, който виждаше в очите на младежа, в идеализма му.

— Човек ли — повтори брат Франсис, като видя, че Йойона не отговаря. — От църквата? От Палмарис? Или от селото? — добави нетърпеливо.

И той бе забелязал здравата работа на Делман в последно време, но не бе сигурен какви са мотивите на младия монах.

— Кой е и откъде идва?

— Очевидно алпинадорец — отговори Делман. — Огромен мъж, с дълга лененожълта коса.

— От селото е, без съмнение — каза брат Франсис с пухтене. — Може би прибързахте с изводите, отец Йойона.

— Това е човек — възрази стария монах, — само един човек. Вероятно иска да разбере кои сме и защо спасихме селото му. Ще го отпратим и с това ще приключи.

— Ами ако е съгледвач? — рече брат Франсис. — Шпионин, пратен подире ни, за да разкрие слабостите ни? Алпинадорците никога не са били приятели на Абеликанската църква. Нужно ли е да напомням за трагедията при Фулдебароу?

— Няма нужда да ми напомняш каквото и да било — остро отвърна отец Йойона, но гледната точка на Франсис бе добре известна. Фулдебароу бе алпинадорско градче, по-голямо от селцето, което спасиха предишната нощ, в което от Църквата, и по-точно от абатството Сейнт Прешъс от Палмарис, се бяха опитали да установят мисия. Всичко вървеше добре почти година, но тогава явно абеликанските мисионери бяха казали или направили нещо, което бе засегнало алпинадорците. Вероятно бяха обидили някой от боговете на северните хора. Никой повече не видял никого от монасите там, поне не и телом. От Сейнт Прешъс се бяха обърнали към Сейнт Мер-Абел с молба за помощ в разследването и с помощта на магията на камъните на душата духовете на мъртвите бяха намерени, а отците от древното абатство откриха, че мисионерите са били избити.

Но този инцидент бе отпреди повече от сто години, а изпращането на мисионери сред езичници винаги бе опасно.

— Нека се отървем от шпионина — каза брат Франсис и скочи на крака. — Аз…

— Ти няма да правиш нищо — прекъсна го отец Йойона.

Брат Франсис се стегна, все едно го бяха зашлевили.

— Интересно, че не можах да се свържа с абат Маркварт преди битката в селото — отбеляза внезапно той. Намекът му бе ясен, предвид погледа, който хвърли към Йойона. — Разстоянието се счита за несъществено там, където е замесен хематитът.

— Може би не си тъй могъщ с камъните, както смяташ — сухо отвърна отец Йойона. Но и двамата знаеха какво е станало. Знаеха, че отец Йойона, който имаше малък, но ефективен слънчев камък, камъка против магията, се бе намесил, когато брат Франсис бе опитал да се свърже с абата, за да се противопостави на решението да защитят алпинадорското село.

— Тогава какво ще правим с тази досадна сянка? — настоя Франсис.

— Какво наистина? — каза отец Йойона.

— Той знае за нас и представлява заплаха — продължи брат Франсис. — Ако е шпионин, както предполагам, вероятно ще изпрати могъща сила срещу нас и ако го оставим жив, няма да е особено милостиво спрямо мъжете, които ще платят за щедростта ни с живота си. — Той направи кратка пауза и на Йойона му се стори, че е тъй доволен от тази възможност, че сам ще настоява да оставят човека жив.

Но брат Франсис бързо се овладя.

— Дори и да не е шпионин — продължи той пламенно, — пак си остава заплаха. Да предположим, че бъде пленен от паури. Съмнявате ли се, че ще разгласи каквото знае за нас сред чудовищата, хранейки празни надежди за милост?

Отец Йойона погледна другите трима монаси, всички изглеждаха шокирани от разгорещеността на разменените реплики.

— Може би за вас ще е най-добре да се оттеглите — нареди им той. — А на теб, братко Делман, поздравления за добрата работа. Върни се обратно към скъпоценните камъни, този път избери онзи на душата и наблюдавай неканения ни гост по-внимателно.

— Неканен и нежелан — промърмори под нос брат Франсис, докато тримата млади монаси се отдалечаваха. Те се разминаха с Браумин Херде, който очевидно идваше да се присъедини към Франсис и Йойона.