Р. Салваторе - Духът на демона

Андаканавар не попита нищо повече, но определено бе облекчен да научи, че този могъщ контингент не е дошъл на север, за да навреди на Алпинадор.

— Иди при нашия преследвач — упъти го отец Йойона — и провери дали той следва инструкциите ти.

— Аз ще го сторя — прекъсна го брат Франсис.

Пазителят мъдро премълча. А и нямаше желание да се бори с още един дух днес.

— Способен съм да довърша задачата, която ми поставихте — каза той на възрастния монах.

И изведнъж, по изражението на другия, той се сети, че е изтървал титлата „отец“, явно запазена за стария човек. Брат Франсис вече ставаше подозрителен, а след миг на лицето му се изписа и неверие, когато присви очи и се вгледа в погледа на пазителя, през очите на обсебения монах. Андаканавар се опита да прикрие грешката си, като се обърна към възрастния човек, но видя на лицето му същото подозрение.

— Дай ми камъка, братко — рече отец Йойона.

Андаканавар се поколеба, мислеше за възможните усложнения.

Можеше ли да се върне обратно в тялото си без камъка. Можеше ли старият отец да разкрие измамата?

Като че усетил моментното колебание на пазителя, безтелесният дух намери удачна възможност да нападне още веднъж.

Пазителят разбра, че е време да си ходи.

Отец Йойона и брат Франсис скочиха напред, за да хванат тялото на залитналия брат Браумин, докато очите на последния премигнаха и краката му се подгънаха. Брат Франсис се протегна и взе хематита от ръката му.

Но духът на Андаканавар нямаше проблем нито с намирането на тялото си, нито с влизането в него. Той скочи на крака и хукна незабавно нанякъде, макар че се чудеше къде ли би могъл да е в безопасност от търсещи призрачни очи.

Обратно в лагера, брат Браумин се успокои, след което се преви на две, поставяйки ръце на коленете си, и се помъчи да успокои дишането си.

— Какво стана? — попита отец Йойона.

— Как можа да се провалиш срещу човек, който дори не е трениран… — започна брат Франсис, но Йойона го накара да замълчи с поглед.

— Много е силен — отбеляза пъшкайки Браумин. — Този алпинадорец има бърза мисъл и силна воля.

— Естествено, че ще кажеш така — сухо отговори брат Франсис.

— Защо не се пробваш сам с камъка? — избухна Браумин. — Няма да ти дойде зле, ако те научат на малко скромност.

— Достатъчно! — извика Йойона и понижи глас, щом забеляза, че наоколо се събират хора.

— Какво успя да научиш? — попита той Браумин.

Младият монах сви рамене.

— Опасявам се, че той научи много от мен, а не обратното.

— Чудесно — саркастично отбеляза Франсис.

— Какво научи той? — настоя Йойона.

Отново Браумин можеше само да свие рамене.

— Подгответе конете — рече тогава отец Йойона, — трябва да се махаме от това място?

— Ще намеря този шпионин — каза брат Франсис.

— Ще го търсим заедно — поправи го отец Йойона, — ако този човек е победил брат Браумин, ще победи с лекота и теб.

Брат Франсис пламна, опитваше се да намери някакъв отговор.

После се обърна, сякаш искаше да напусне.

— Няма ли да се присъединиш към търсенето? — остро го попита Йойона.

— Не виждам смисъл от него — долетя дълбок глас и всички монаси се извърнаха, за да видят един огромен алпинадорец да влиза в лагера, преминавайки кръга от фургони, като само удостои с поглед монасите, които стояха на стража.

— Не съм в настроение за повече битки в света на духовете днес. Нека говорим открито и честно, като мъже.

Отец Йойона и брат Франсис се спогледаха изумени. Брат Браумин обаче, единственият, осъществил истински контакт с пазителя, не беше нито изненадан, нито пък особено доволен.

— Определено е човек на честта — каза Йойона. — Не бихте ли се съгласили?

Брат Браумин бе твърде зает, за да отговори. Той бе сключил поглед с този на Андаканавар, и двамата се взираха един в друг с почти първична омраза. Бяха водили битката твърде съкровено, виждайки душата на другия окъпана в омраза. За Андаканавар човекът насреща му се бе опитал да го насили, за брат Браумин онзи се бе оказал по-силен и го бе посрамил.

Те останаха така за миг, а всички около тях, дори брат Франсис, не прекъснаха момента, осъзнавайки нуждата от него.

Ала тогава брат Браумин остави чувството да отшуми, напомняйки си, че човекът срещу него в крайна сметка само се бе защитавал. Постепенно изражението на лицето му се смекчи и той леко кимна.

— Този опит да те убедим ни изглеждаше най-безопасен — извини се той, — дори и за теб.

— Смятам една орда великани за по-безопасна от това, което се опита да ми направиш — отговори Андаканавар, но също кимна, давайки знак, че е простил, след което се обърна към отец Йойона.