Р. Салваторе - Духът на демона

— Името ми е Андаканавар — рече той — и моята земя е под ботушите ви. Аз имам много титли, но за ваше удобство можете да ме считате за защитник на Алпинадор.

— Каква гръмка титла — отбеляза брат Франсис.

Пазителят подмина тази забележка. Стори му се странно, че харесва и дори уважава човека, опитал се да го обсеби, повече от този.

— Аз не съм шпионин и в мотивите ми да ви проследя няма нищо злонамерено. Последвах ви от долината, където видях вашата мощ, и не можех да ви оставя да я обхождате свободно. С такава сила можете да донесете катастрофа на моя народ.

— Ние не сме врагове на Алпинадор — отвърна отец Йойона.

— И аз така разбрах — каза Андаканавар, — затова дойдох във вашия лагер открито, като приятел и може би съюзник.

— Не сме ви искали помощта — изсъска брат Франсис и си спечели неодобрителния поглед на отец Йойона.

— Аз съм отец Йойона — бързо се намеси старият монах, за да попречи на свадливия Франсис да каже още нещо. — От Сейнт Мер-Абел.

— Знам вашия дом — отговори пазителят. — Казват, че бил могъща крепост.

— И не лъжат — мрачно отвърна Франсис. — Всеки тук е добре обучен в бойните изкуства.

— Както кажеш — отвърна пазителят и отново се обърна към Йойона, който изглеждаше далеч по-разумен. — Както знаете, дойдох при вас, използвайки тялото на вашия приятел — обясни той. — Тъй научих, че възнамерявате да преминете през тези земи. Мога да ви помогна. Никой не знае пътя по-добре от Андаканавар.

— Андаканавар Скромний — излая брат Франсис, — това да не е още някоя от титлите ти?

— Знаеш ли, от устата ти твърде лесно изхвърчат обиди — отговори пазителят. — Може би трябва да си по-внимателен, та да не захвърчат и зъби.

Твърде горд да понесе тази заплаха, Франсис сви очи и смело пристъпи напред.

Пазителят реагира незабавно, твърде бързо, за да може някой от монасите дори да извика. Извади малка брадва от колана си и я метна светкавично.

Брадвата се завъртя по такъв начин, че прелетя точно между краката на брат Франсис, извиси се във въздуха и се заби в един от фургоните, на около двадесетина фута зад монаха.

Шокираният Франсис, както и всички останали, се обърнаха да видят къде е попаднала брадвата, след което погледнаха отново Андаканавар. Вече с по-голям респект.

— Можех да я хвърля малко по-високо, а тогаз и гласът ти щеше да стане по-височък — ухили се пазителят.

Разтреперан от страх и гняв, брат Франсис някак се овладя, но пребледнялото му лице го издаваше.

— Отдръпни се, брат Франсис — сопна му се отец Йойона.

Франсис го погледна, а после се втренчи гневно в кривата усмивка на Андаканавар. Отстъпи назад, преструвайки се на ядосан, макар че — и всеки усети това — всъщност бе доволен от намесата на Йойона, предотвратила по-нататъшна конфронтация.

— Както виждате, и аз имам известни умения в онова, което наричате бойни изкуства — рече пазителят. — Ала предпочитам да ги пазя за великани, паури и други подобни твари. Вашата Църква и моят народ не са били приятели и да ви кажа, не виждам причина да променяме това, но ако паурите са ваши врагове, тогава смело може да наречете Андаканавар свой съюзник.

След това погледна брат Браумин и тихо се изсмя.

— Но знам и как да си тръгна далеч без вашата помощ.

Младият монах силно се изчерви.

Отец Йойона погледна спътниците си и прочете две противоположни мнения в очите им. Погледна към огромния странник, знаейки, че в крайна сметка решението е негово.

— Нямам право да ти кажа накъде отиваме — накрая рече той.

— Да съм питал? — ухили се в отговор Андаканавар. — Вие отивате на северозапад и смятате да напуснете моите земи. Ако искате да държите този курс, ще ви покажа най-лекия и бърз път.

— А ако не смятаме да го правим? — прекъсна го брат Франсис и погледна отец Йойона, за да покаже ясно отношението си към странника.

— Смятате, смятате — отговори пазителят, все още усмихнат. — Тръгнали сте към Барбакан, към планината Аида, така смятам аз.

Невероятно дисциплинирани, нито един от тримата монаси не показа какво смята за смелото му предположение, но зяпналите уста на много от по-младите подсказаха на Андаканавар, че е бил прав в догадката си.

— Значи просто така смяташ? — попита отец Йойона, давайки си сметка, че човекът сигурно е научил това от мислите на брат Браумин.

Андаканавар се бе оказал прекалено опасен, реши старият монах със съжаление, защото това можеше да позволи на Франсис да постигне своето и да убие този достоен човек. — Просто така смяташ?