Р. Салваторе - Духът на демона

— Ще видим — каза пазителят.

Белстър почти подскочи от радост, обзет от надежда.

Елбраян бе изненадан да открие Пони будна и очакваща го на следващата сутрин, докато източното небе се осветяваше от първите лъчи на зората.

— Очаквах да проспиш целия ден след вчерашните усилия с камъните — рече пазителят.

— Щях, ако днес не бе толкова важен ден — отговори Пони.

Елбраян я погледна учудено за момент, но след това забеляза позицията, която Пони бе заела, и меча на кръста й.

— Искаш да овладееш танца на меча — каза той.

— Ти се съгласи — отвърна Пони.

Липсата на ентусиазъм у пазителя бе съвсем очевидна.

— Имаме толкова много работа — обясни той. — Роджър Локлес, доста важна фигура за тези хора, е пленник в Каер Тинела и ние трябва да прегледаме групата, за да видим кой може да се бие и кой не.

— Значи ти самият не възнамеряваш да танцуваш с меча? — попита Пони и пазителят разбра, че се е оплел в логиката й.

— Къде е Джуравиел?

— Нямаше го, когато се събуди — отговори Пони, — но нали той отсъства всяка сутрин?

— За да танцува вероятно — каза пазителят, — и да претърси областта.

Много от Туел’алфарите предпочитат това време на деня, призори.

— Както и аз — рече Пони, — хубаво време за би’нел дасада.

Елбраян не можеше да удържи на настояванията й.

— Хайде ела — каза той, — да намерим подходящо място.

Той я поведе през тъмната гора, докато не стигнаха малка падина, където земята бе чиста и необрасла с храсталаци.

— Виждал съм те как се биеш — рече той, — но никога не съм имал възможност или причина да изуча стила ти. Няколко прости нападащи или защитни движения ще ми свършат работа.

Той й махна да пристъпи напред и да му покаже какво може.

Пони го погледна с любопитство.

— Няма ли да се съблечем — хитро попита тя.

Елбраян въздъхна раздразнено.

— Няма ли да спреш да се закачаш с мен? — попита той безпомощно.

— Да се закачам? — невинно отвърна Пони. — Виждала съм те как танцуваш…

— Ще се учим или ще си играем? — прекъсна я пазителят твърдо.

— Не те закачам — отговори Пони. — Просто смятам да поддържам интереса ти през времето, в което се точи тази война.

Тя пристъпи напред и изтегли меча си, привеждайки се леко.

Тогава обаче той я стисна за рамото и я обърна към себе си. Беше се втренчил в нея с напълно сериозно изражение.

— Не бе мой изборът за въздържание — каза той тихо, — нито твой.

Това бе решение, продиктувано от обстоятелствата, което търпя, но не харесвам. Въобще. И изобщо не се притеснявай от това дали съм заинтересуван, любов моя. Цялото ми сърце е твое и само твое. — Той се приведе към нея и я целуна леко, но не позволи това да прерасне в нещо по-дълбоко и страстно.

— Ще намерим нашето време — обеща му Пони, когато се разделиха. — Време за теб и мен, когато няма да трябва да пазим целия свят.

Време, в което ти ще си Елбраян Уиндон, а не Нощната птица. Време, в което нашата любов ще ни дари с дечица.

Те останаха така дълго, взираха се един в друг, изпитваха огромна наслада просто от присъствието на другия. Най-сетне крайчецът на слънцето се показа на източния хоризонт и наруши съзерцанието им.

— А сега ми покажи какво можеш — рече пазителят и отстъпи малко назад.

Пони отново зае защитна позиция и изчака, докато се балансира правилно и се подготви психически, след което започна серия атакуващи удари, редуващи се с блокове, като мечът й пореше въздуха като майсторски въртян камшик. Бе прекарала години в кралската армия, усъвършенствайки тези движения и въртенето на меча, което демонстрираше изключително.

Но това все пак бе обикновено, осъзна Елбраян, твърде представително за стила, възприет по тия земи, стил, имитирай от гоблини и паури. Пони прехвърляше тежестта на тялото си ту към единия, ту към другия си крак между всеки сечащ удар, хвърляйки се напред и след това отдръпвайки се отново в защита.

Когато завърши, тя се обърна, зачервена от усилието, но гордо усмихната.

Елбраян пристъпи зад нея, изтегляйки Буря.

— Удари този клон — рече й той и посочи един нисък израстък на около три фута.

Пони се подготви, след което пристъпи напред веднъж, два пъти, три пъти и мечът й се издигна за удар.

Спря го във въздуха, тъй като Буря профуча покрай нея, забивайки се дълбоко в клона. Бе направила цяла стъпка още преди Елбраян да започне движението и въпреки това той с лекота я бе изпреварил.

— Напад! — рече той, задържайки позата си — изтегнато тяло, дясната ръка изпъната силно напред, а лявата извита надолу. Отдръпна се назад внезапно, заемайки отново защитна позиция само за миг.