Р. Салваторе - Духът на демона

— Ужилили сме ги — отговори Джуравиел. — И това може да ги разяри дори още повече. Трябва да наблюдаваме юга внимателно. Следващия път, когато нападнат, ще са много повече, сигурен съм.

Елбраян инстинктивно погледна на юг, като че очакваше орда изчадия да дойде от горите.

— Има и още нещо — продължи Джуравиел, — става дума за един затворник на паурите.

— Доколкото знам, те имат много пленници в различни градове — отвърна Елбраян.

— Но този е различен — обясни Джуравиел. — Този познава приятелите ти от гората, нещо повече, много е обичан сред тях, както бе ти сред хората в Дъндалис и другите градчета в Гористите земи.

Застанал на края на сечището и скрит под сплетените клони на един бор, Белстър О’Комли наблюдаваше пазителя с любопитство. Зад него Томас бе значително по-оживен и само постоянното смушкване от страна на едрия кръчмар не позволи и двамата да бъдат разкрити.

Елбраян като че говореше на себе си, макар че Белстър подозираше каква може да е причината. Пазителят гледаше към един клон, на който уж нямаше нищо, и му, говореше, макар че не можеха да различат думите.

— Приятелят ти да не си пада нещо луд? — прошепна Томас на ухото на Белстър.

Белстър поклати глава.

— По-скоро целият свят е полудял — отвърна той.

Прекалено високо.

Елбраян се обърна и наклони глава, а Белстър, осъзнал, че са разкрити, изведе Томас от укритието на клоните.

— А, Елбраян — каза ханджията, — ето те и теб. Търсихме те навсякъде.

— Не съм се крил — отговори пазителят спокойно, но и малко подозрително. — Отидох да видя Пони. Вашият приятел е добре и изглежда, че ще оцелее. След това се върнах при Симфония.

— При Симфония и… — каза Белстър, кимвайки към дървото.

Пазителят остана неподвижен и не отговори. Не бе сигурен как ще реагира Томас, ако види Джуравиел, макар че Белстър бе виждал елфа и още няколко Туел’алфари по времето, когато се беше сражавал с Елбраян на север.

— Хайде де — продължи Белстър, — познавам те добре, Елбраян. Знам, че не би си говорил сам.

„Да ме видиш само с Оракула“, помисли си пазителят и тихо се засмя.

— Довел си приятел, ако не се лъжа — рече Белстър. — Приятел, чиито умения ще донесат само добро на мен и спътниците ми.

Елбраян махна на двамата да дойдат при него под дървото, а Бели’мар Джуравиел скочи от клона и с няколко махвания на полупрозрачните си криле кацна зад пазителя.

Томас Гингеварт почти подскочи от изненада.

— Какво, в името на всички тайни на този откачен свят, е това? — извика той.

— Това е елф — отговори спокойно Белстър.

— Туел’алфар — добави Елбраян.

— Бели’мар Джуравиел, на вашите услуги — рече елфът, покланяйки се на Томас.

Високият мъж само кимна глуповато, клатейки глава и мърдайки устни.

— Хайде стига — рече му Белстър — разправях ти за елфите, които се биха редом с нас при Дъндалис. Разказах ти за кервана катапулти, които Авелин разби сам-самичък и за това как елфите жилеха враговете ни, стреляйки от дърветата.

— Аз… аз… не очаквах — запелтечи Томас.

Елбраян погледна към Джуравиел, който изглеждаше почти отегчен от тази толкова типична реакция.

С дълбоко вдишване Томас си наложи да се успокои.

— Джуравиел е бил до Каер Тинела — започна да обяснява Елбраян.

— Щях да го помоля за това — прекъсна го нетърпеливо Белстър, страхуваме се за един от нашите, Роджър Локлес се казва. Той отиде тази вечер в града, малко преди чудовищата да ни нападнат.

— Или маршът им към позициите ни е бил хайка за него, или са го хванали — добави Томас.

— Второто е — съобщи им Елбраян. — Джуравиел е видял вашия Роджър Локлес.

— Жив? — попитаха двамата мъже с искрена загриженост.

— Определено — отговори елфът. — Ранен е, но не много лошо. Не можах да го приближа много, паурите го държат под строга и зорка охрана.

— Роджър е трън в петата им, откак пристигнаха — обясни Томас.

Белстър си припомни много приказки за приключенията на Роджър, дръзките му кражби, унизителните шеги, които си правеше, най-често обвинявайки гоблини за собствените си престъпления, или пък освобождаването на госпожа Келсо.

— Голяма е отговорността ти, Нощна птицо — мрачно каза Томас Гингеварт, — ако искаш да заместиш Роджър Локлес.

— Да го заместя ли? — възкликна пазителят. — Говориш за него, като че е вече мъртъв.

— В лапите на Кос-косио Бегулн… — отговори Томас.

Елбраян и Джуравиел се спогледаха, разменяйки си лукави усмивки.