Р. Салваторе - Духът на демона

— Млъквай! — настоя огромното чудовище.

— Да, господарю — отговори Йойона. Тежките челюсти и крайници се оказаха странно преживяване за монаха, когато той се опита да говори и да стане от земята.

Огромният великан го удари отново и той наклони глава примирително.

— Ще съм тих — каза той.

Това, изглежда, умилостиви главатаря и групата се придвижи обратно към бойния строй, без да знае, че към нея се е присъединил неканен дух.

Дузината монаси от двете страни на долината седяха, стиснали ръце в редица, като четвъртият и десетият от всяка група държеше графит, а брат Франсис стискаше диамант — отстъпка, която отец Йойона бе направил, за да потуши гнева му. Франсис трябваше да избере времето на удара — той отговаряше и за двете групи. Монасите трябваше да атакуват бързо и безпогрешно; евентуален контраудар от чудовищата щеше да им излезе прескъпо.

Франсис остави първите няколко гоблина от защитния полукръг да преминат под него. Всички се бяха съгласили, че ключът към победата е да унищожат паурите бързо и да наранят великаните така, че те да нямат желание за битка. Ако водачите на атаката бъдеха елиминирани, гоблините щяха да си плюят на петите.

Франсис бе единственият от двете редици, който държеше очите си отворени — останалите бяха потънали в магията на двата графита. Видя как гоблините преминават покрай него, някои на не повече от двадесетина ярда, и различи извисяващите се силуети на няколко великана.

Пое си дълбоко дъх и призова силата на диаманта, отправяйки кратък светлинен сигнал към брат Браумин, който бе от другата страна.

— Сега, братя — прошепна Франсис, — времето настъпи.

И тогава той също потъна в общата магия, отдавайки енергията си през редицата към графитите.

Думите на Браумин към неговата група бяха почти същите.

Миг по-късно първият гръм изригна от ръката на четвъртия монах в редицата на Франсис, последван от заряд от другата страна, а после и десетият монах от първата група удари, пак последван от десетия в групата на Браумин. Кръстосаният огън от светкавиците продължи, като всеки монах отдаваше енергията си към своята редица. Много от по-младите дори не можеха да използват такива камъни сами, но ментално присъединени към Франсис, Браумин и другите по-опитни от тях, те можеха да дадат енергията си, която бе изстрелвана по ред.

Цялата долина се разтресе от гърмежите, а всяко проблясване на мълния разкриваше все по-малко и по-малко чудовища, които се мъчеха да останат на крака.

В центъра на вражеската формация паурите, разтърсени и олюляващи се, отчаяно се опитваха да се измъкнат, но бяха поваляни отново и отново. Великаните, които бяха много по-големи мишени, понесоха дори повече удари, но огромните им телеса устояха по-добре на атаката и четирима от петимата все още бяха на крака. Само един бе повален — и то от падащо дърво, а не от директно попадение на магическа мълния.

Най-големият от великаните пренебрегна своя пищящ спътник, посочи към северния хребет и нареди да бъде засипан с камъни. Намерението и изражението на лицето му обаче бързо се промениха, когато гигантът зад него надигна във въздуха една огромна скала и я стовари на главата му.

Отец Йойона почувства внезапните протести на духа на обсебения от него великан.

— Като го убием, ставаме главатари! — импровизира той с телепатично съобщение и това значително успокои глупавия гигант. Въпреки това, при цялото му желание да остане на заден план и да отдаде тялото си на това, което вярваше, че е демонът дактил, великанът просто не знаеше как да го стори. Смееше се по-високо отвсякога, когато Йойона напътстваше ръцете да удрят главатаря отново и отново по главата, докато замаяното създание не рухна на земята.

Двамата други гиганти завиха и се насочиха към него да го озаптят.

Йойона приближи огромния камък до гърдите си и го метна в лицето на най-близкия, зашеметявайки го. Другият обаче връхлетя върху него и двамата смазаха няколко от оцелелите паури, когато се стовариха на земята.

— Хей — възрази духът на великана и Йойона усети, че тъпоумното създание най-сетне разбира какво става.

— Хей!

Волята на гиганта отново започна борба за надмощие, нападайки Йойона.

И тогава започна вторият залп светкавици.

Йойона принуди великана да се изправи и сетне се затича точно на пътя на ослепителните мълнии. И когато изпепеляващата енергия удари гърдите му, той напусна смазаното тяло на великана, предоставяйки го на неговия собственик, и остави духа си да полети.