Р. Салваторе - Духът на демона

Брат Франсис погледна Браумин заплашително, тъй като младият и амбициозен монах приемаше всяка малка промяна в плана му като лична обида.

— Успокойте се, братко Франсис — отбеляза отец Йойона, като видя, че изнервеният мъж хапе устната си. — Чухте добрия монах Пембълтън.

Всичко между Земепад и Дивите земи е потънало в чудовища.

— Можем да се крием от тях — възрази брат Франсис.

— Но на каква цена? — попита отец Йойона. — Ще се изтощим магически. А и колко ли ще се забавим? — Възрастният мъж въздъхна, а Франсис изръмжа и се оттегли. Йойона се обърна отново към Пембълтън, едър и пълен мъж с гъста черна брада и гъсти вежди.

— Разкажете ни повече за пътя, добри ми Пембълтън, познавате местността далеч по-добре от нас.

— Накъде пътувате? — попита монахът.

— Това не мога да разкрия — отвърна Йойона. — Трябва да знаете само, че е нужно да продължим на север, отвъд Гористите земи.

Пембълтън потърка бузата си.

— Има път, който ще ви изведе на север, минава през източните покрайнини на Гористите земи, а не през западните, както сте запланували. Пътят е добър, макар и рядко използван.

— А дочува ли се мълва за гоблини и паури?

Монахът сви рамене.

— Ни дума — призна той. — Изглежда, че чудовищата са дошли от северозапад, преминавайки през Гористите земи и трите града Дъндалис, Тревясал лъг и Края на света. Оттам са се понесли на юг, но от това, което знам, не са се отправяли на изток.

— Разумно е да потеглите натам — добави обнадеждено Пембълтън. — Малко неща на изток биха събудили интереса на изчадията. Няма градове или селца, и има много малко чифлици — а може би вече и тях ги няма.

В този момент към тях се присъедини по-млад монах, който носеше чанта, пълна с навити пергаменти, чиито краища стърчаха от нея. Брат Франсис незабавно му препречи пътя и издърпа чантата от ръцете му.

— Благодаря ви, братко Делман — каза спокойно отец Йойона на стреснатия младеж и му даде знак да се връща при останалите.

Брат Франсис започна да рови из свитъците, накрая избра един и го издърпа. Разви го и го опъна до един дървесен ствол, а отец Йойона, брат Браумин и Пембълтън се събраха около него.

— Пътят ни минава точно през Тревясал лъг — отбеляза брат Франсис, отбелязвайки с пръст линията по картата.

— В такъв случай очаквайте битки на всяка крачка — искрено отвърна Пембълтън. — А Тревясал лъг по всички данни вече е станал аванпост на паурите. Там е пълно и с великани.

— Откъде минава този източен път? — запита отец Йойона.

Пембълтън се приближи до картата, огледа я и прокара пръст на изток от сегашната им позиция, после на север, минавайки през по-тесните региони на източната част от Дивите земи и право към южен Алпинадор.

— Разбира се, ще можете да завиете обратно на запад, преди да минете отвъд Гористите земи и да се промъкнете на север от трите града.

— Какъв терен ни очаква — попита отец Йойона. — Бил ли си там?

— Веднъж — отговори монахът. — Когато възстановиха Дъндалис след гоблинското нападение — преди няколко години, разбира се. Пътят минава през гора, разположена върху хълмове, оттам идва и името на региона.

— Гора значи, не е особено подходящо за фургони — намеси се брат Браумин.

— Не е толкова лошо — отговори Пембълтън. — Гората е стара, но дърветата не са пуснали корени по пътеките. Единственият проблем е еленовият мъх, с него ще се сблъскате не един и два пъти.

— Еленов мъх? — учуди се брат Франсис и всички се обърнаха към него. Бяха изненадани, че не е разпознал името. Той посрещна любопитния поглед на отец Йойона и отново сви очи заплашително. — Нищо не пише за него в книгите — отвърна той на незададения въпрос на отеца.

— Това е бял шубрак, растящ ниско по земята — обясни Пембълтън. — Конете ви няма да имат проблем да минат през него, макар че ще се захване за колелетата ви. Но други растения няма, дърветата хвърлят твърде плътен покров. Ще преминете, независимо къде решите да завиете на запад.

— Ще се придържаме към оригиналния маршрут — остро отвърна брат Франсис.

— Извинете, добри ми братко — отговори с поклон Пембълтън. — Не искам да ви отклонявам. Просто ви предупредих…

— За което сме искрено благодарни — каза му отец Йойона, макар че докато говореше, гледаше право към Франсис. — Питам ви сега, ако вие трябваше да избирате, с вашия опит, накъде бихте тръгнали?

Пембълтън се почеса по гъстата брада, обмисляйки възможностите.

— Бих тръгнал на изток — каза той. — Подир това на север, точно към Алпинадор. Земята е почти незаселена, но ще намерите живеещите там варвари приветливи, макар и не много склонни да помогнат.