Р. Салваторе - Духът на демона

— Предполагаш твърде много — обади се прагматичният Томас, сетне се обърна към Белстър. — Можем ли да се надяваме наблюденията на този човек да са верни? Ако той бърка…

— Тогава пак сме се сдобили със съюзници, и то могъщи — отговори Белстър. — Но нека наистина запалим факлите. Да се прегрупираме и да видим колко силни сме станали.

Белстър нетърпеливо се спусна по хълма. Тайничко се надяваше старите му другари от Дъндалис наистина да са се върнали да помогнат на каузата.

Израженията им издаваха смесени чувства. Някои кимаха нетърпеливо, други с колебание, а трети се споглеждаха със съмнение към другарите си.

— Факлите маркират центъра на паурската защитна позиция — бързо обясни Нощната птица. — Пътят пред нас е отворен, ако сме достатъчно бързи и умни. Трябва да ударим силно и сигурно, след което да сме подготвени за всякакви атаки.

— Центъра? — попита един мъж със съмнение.

— На паурския защитен кръг — обясни пазителят. — Малка група по средата на широк периметър.

— Но ако нападнем там, точно в средата, те ще ни обградят — отговори човекът и се чуха недоверчиви изсумтявания в негова подкрепа.

— Ако нанесем достатъчно силен удар в центъра и убием великаните, другите, особено гоблините, няма да посмеят да се изправят срещу нас — отговори пазителят уверено.

— Факлите не са нищо друго освен примамка — отвърна онзи, повишавайки глас така, че пазителят и още неколцина му направиха знак да е по-тих.

— Факлите наистина са предназначени да примамват враговете — призна Нощната птица. — Но тези врагове се предполага да бъдат разпознати и подмамени още по краищата на защитния пръстен. Ако се придвижим без повече отлагане, пътят ни към сърцето на защитата им ще е открит, а враговете ни няма да очакват толкова силно нападение.

Мъжът понечи да възрази отново, но хората около него, чиято вяра в пазителя растеше, му изшъткаха.

— Тръгвайте тихо и по трима в редица — упъти ги Нощната птица. — Тогава ще оформим тясна примка около центъра и ще ги убием, преди да успеят да извикат подкрепления. Все пак мнозина от групата си размениха изпълнени със съмнение погледи.

— Вече месеци наред се боря с паурите, това е тактиката им, сигурен съм — обясни Нощната птица.

Увереността му вдъхна кураж на тези най-близо до него и те се обърнаха към останалите, кимвайки им окуражително.

Групата тръгна незабавно, като Нощната птица бе далеч напред и начело. Той се върна на мястото, където бе убил двамата гоблини, и с радост откри, че телата им си лежат непокътнати, а в района няма нови следи. Враговете не бяха безчислени и спиците на защитния кръг бяха малко, пресметна той, тъй като когато бе претърсил околността, насочван от светлината от паурите, не видя други чудовища.

Поведе силите си право напред, след което ги разпръсна във ветрило, само на около тридесет фута от паурите — и от великаните, осъзна той, тъй като двата гиганта още бяха на местата си, притиснати плътно към един дъб, използвайки дънера му, за да се крият в сенките от предателската светлина.

Пазителят пое предпазливо по пътя си. Мина покрай хората си, давайки им сигнал да са готови, и стисна здраво диаманта в юмрука си.

Далеч вляво от тримата паури той намери нисък, дебел клон и бавно се покатери на него, съвсем безшумно. После избра внимателно пътя си по здравото дърво, приближавайки до ствола му все повече и повече.

Както и до великаните.

Пазителят се съсредоточи върху камъка и призова енергията му, но не я освободи.

Призоваваше и призоваваше, а ръката му потръпна от натрупаната магия на камъка, която молеше да бъде освободена.

Нощната птица се затича по клона и паурите погледнаха по посока на звука.

А след това и те, и великаните извърнаха очи, заслепени от внезапно избухналата, бяла светлина, по-светла от самия ден.

Нощната птица връхлетя върху изненаданите паури и се гмурна надолу към най-близкия великан, макар че главата на чудовището бе на едно ниво с неговата. Той знаеше, че няма да има втори шанс, затова грабна Буря в две ръце и спря движението си, насочвайки всяка частица от силата си в това гмурване.

Острието, очертаващо линия бяла светлина, почти неразличима в ослепителния блясък на диаманта, удари с всичка сила челото на великана, преминавайки през костта и разкъсвайки мозъка. Гигантът зави, хвана се за главата и рухна назад.

Другият великан се втурна към него само за да бъде посрещнат от залп жилещи стрели.