Р. Салваторе - Духът на демона

Нощната птица умело се промъкна зад нищо неподозиращата двойка. Мислеше да ги освети с диаманта, за да могат стрелците му да ги повалят, но реши друго и се приготви да нанесе един решителен удар.

Приближи ги сам, напредвайки стъпка по стъпка.

Ръката му запуши устата на гоблина отляво, а мечът му прониза дробовете на онзи отдясно. Остави Буря да падне с мъртвия гоблин и сграбчи косата на другия гоблин с дясната си ръка, като плъзна лявата така, че да стисне брадичката му. Преди гоблинът да успее да изкрещи, пазителят извъртя ръце наляво, а после рязко в другата посока.

Гоблинът нямаше шанс дори да извика. Чу се единствено пукането на строшения му врат — като пращене на настъпен сух клон.

Пазителят прибра Буря и се придвижи към центъра на атаката. Разглеждаше формацията на враговете, която бе точно каквато подозираше.

Преброи ги внимателно и се оттегли към чакащата го група.

— Идват чудовища — обясни той, — трима паури носят онази факла.

— Тогава покажи ни ги и да приключваме с тях — обади се един нетърпелив войн и мнозина му запригласяха.

— Това е капан — допълни пазителят, — повече паури и гоблини чакат в мрака, а зад дърветата дебнат двама великани.

— Какво да правим тогава? — попита човекът вече много по-унило.

Пазителят огледа хората си и на лицето му се появи крива усмивка.

Смятаха, че са притиснати — това бе ясно от израженията им. Но Нощната птица, който се беше борил с чудовища по време на целия път до Барбакан, знаеше по-добре.

— Първо ще убием великаните — отговори той спокойно.

Белстър и Томас гледаха и слушаха какво става от далечния хълм.

Изнервеният ханджия постоянно потриваше ръце и се напрягаше да разбере какво се случва долу. Трябваше ли да изтегли силите си? Или да продължи битката?

Можеше ли? Плановете изглеждаха тъй логични, когато ги правеха, така лесно изпълними. Тогава изглеждаше, че при нужда хората ще могат да бъдат изтеглени. Но битките никога не протичаха по план, особено в тъмна и объркваща нощ.

Зад него Томас Гингеварт се бореше със също толкова трудна дилема. Той бе корав човек, кален в битки, но при цялата си омраза към чудовищата, все пак си даваше сметка, че да ги привлече в открита битка, е безумие.

И той не можеше да разбере какво точно става. Чуваше отделни писъци — повече на чудовища, отколкото на хора, и виждаше проблясвания на светлина. Няколко изненадващи лумвания, ярки и внезапни, привлякоха неговото и на Белстър внимание, тъй като не бяха от факли.

Белстър разбра, че става дума за магия.

Проблемът бе, че нито Белстър, нито Томас имаха идея кой хвърля заклинанията. Тяхната малка банда не притежаваше скъпоценни камъни, а и да ги имаше, не можеха да ги ползват. Но пък и гоблините, паурите и великаните не владееха такава магия.

— Трябва да решим какво да правим, и то бързо — отбеляза Томас, гласът му бе пълен с раздразнение.

— Янсен Бриджис ще се върне скоро — отговори Белстър. — Трябва да открием кой създава тази магия.

— Не сме го виждали от доста време — продължи Томас. — Чакането ни може да е напразно, ако магията е изчерпана или заклинателят е мъртъв.

— Но кой е той?

— Може би Роджър Локлес — отговори Томас. — Той винаги има някой скрит коз в ръкава си.

Белстър не бе особено сигурен в това, макар идеята, че Роджър владее някаква магия, да не бе нещо ново за него. Легендите за крадеца може и да бяха преувеличени, но подвизите му наистина бяха впечатляващи.

— Тогава да ги изтеглим — реши тогава Томас. — Запали сигналните факли и прати бегачи да разнесат заповедта. Битката свърши.

— Но Янсен…

— Нямаме време да чакаме — твърдо го прекъсна Томас. — Изтегли ги.

Белстър сви рамене, тъй като не можеше да възрази логично. Но да дадат сигнала за отстъпление, един човек дотича при тях.

— Нощната птица! — извика той. — Нощната птица е дошъл, заедно с Авелин Десбрис!

Белстър се втурна да го посрещне.

— Сигурен ли си?

— Лично видях Нощната птица — отговори Янсен, защото това бе той. Едва си поемаше дъх. — Трябва да е той, никой друг не би могъл да се движи с такава грация. Видях го да убива гоблин, и то с невероятно умение. Размахваше меча ей така — и махна с ръка в опит да имитира движението.

— За кого говори той? — попита Томас, докато слизаше да се присъедини към тях.

— За пазителя — отвърна Белстър. — А Авелин? — попита той Янсен. — Говори ли с Авелин?

— Трябва да е той — отговори Янсен, — светлината от мълниите, поваляща паури, помитаща великани. Те са се върнали при нас!