Р. Салваторе - Духът на демона

Джуравиел нападна следващия. Гоблинът беше вече невъоръжен бе метнал копието си към пазителя — сега вдигна ръце.

Бели’мар Джуравиел от народа на Туел’алфар обаче бе безмилостен към гоблините.

Битката на могилата и тази край фургоните приключиха едновременно. Водещата група гоблини — онези, които Пони бе препънала, бяха избити до крак.

Оставаше една по-голяма група обаче, която се спускаше по склона, далеч от долината.

Пони забеляза Джуравиел да стои спокойно на един нисък клон на хълма и да чисти меча си от кръвта с парцал от гоблинова дреха.

— Четирима се промъкнаха покрай мен — каза той на приятелите си, — бягаха към другия склон на могилата.

Нощната птица изсвири, но Симфония и без това вече се приближаваше.

— Няма ли да пощадиш някого, за да разпространи легендата за Нощната птица? — подразни го Пони, когато той се качи на седлото.

На север пазителят често бе оставял едно или две чудовища живи, за да разпространяват страшната мълва за него.

— Тези гоблини могат да разпространят само още злини — обяви пазителят, качвайки се на коня. — А наоколо има прекалено много невинни хора.

Пони го погледна очаквателно, а после хвърли поглед към Сивия камък. Чудеше се дали да не го придружи.

— Наглеждай търговците — каза й пазителят. — Вероятно ще имат нужда от лечителските ти умения.

— Ако видя, че някой умира, ще използвам камъка на душата — каза Пони.

Пазителят не възрази.

— А какво да правим с тия? — попита Пони и посочи бягащата на изток банда. Оставаха поне двадесет, а може би и тридесет гоблина.

Пазителят видя накъде отиват и се изсмя.

— Май монасите все пак ще трябва да се намесят — каза той, — а ако не, ще ги довършим, когато приключим тук. Пътят ни така или иначе е на изток.

Той тръгна още преди Пони да кимне, и насочи Симфония нагоре по могилата, а после по склона от другата страна. Вече бе извадил Ястребокрилия, когато видя първия от гоблините да търчи през тревата.

Настигна го бързо и мина от дясната му страна, с намерението да го порази с меча си. Тогава видя втория да тича в противоположна посока, групата се бе разпръснала.

Няма време за Буря, реши пазителят и надигна лъка си.

Останаха само трима гоблини.

— Ако съберем силите си в молитва, един удар на Божиите мълнии ще ги унищожи всичките — каза един млад монах, който бе участвал и в пътуването до Аида, включително и в битката до Алпинадорското селище.

Отец Де Унеро присви очи към монаха. Забеляза, че останалите кимат.

Бяха чули разказа за голямата победа на север, за блестящите пръсти, издигнати от монасите и напълно унищожили противниците им.

Ала имаше и още нещо, което ги вдъхновяваше, разбра Де Унеро.

Страхът.

Искаха бърза и чиста победа над приближаващите гоблини, тъй като се страхуваха да се изправят лице в лице с тези сравнително непознати създания. Бъдещият абат се изправи пред тях и изгледа младия монах така, че той отстъпи с пребледняло лице.

— Само отец Йойона ще използва магията — излая той, поглеждайки свирепо всички, така, че никой да не му противоречи. — Той е твърде стар и немощен, за да се бие.

Йойона едва се сдържа да не се втурне към него и да му докаже, че греши.

— Що се отнася до останалите — продължи Де Унеро, — нека погледнем на това като на полезен урок. Може да ни се наложи пак да се бием и в Палмарис.

— Този урок може да се окаже смъртоносен — намеси се отец Йойона, а спокойствието в гласа му направи сарказма още по-осезаем.

— Още по-добре тогава — отвърна Де Унеро без колебание и когато видя Йойона да клати неодобрително глава, се изправи пред него, скръстил силните си ръце пред яките си гърди.

Не сега, напомни си отец Йойона. Не искаше да притиска Де Унеро, знаеше, че това само ще го разлюти още повече.

— Моля ви, нека се справим с тези създания бързо и ефективно — рече Йойона. — Нека ги пометем с един мощен, комбиниран залп светкавици и да видим какво има там.

Той посочи зад рамото на Де Унеро, към облака черен дим, който мързеливо се издигаше в небето.

В отговор Де Унеро му подаде един-единствен графит.

— Ползвай го добре, братко — каза той. — Ала не прекомерно добре, тъй като искам моите възпитаници да се насладят на битката.

— Удоволствия от битката? — повтори Йойона, ала под нос, тъй като Де Унеро се обърна и нареди на братята да приготвят арбалетите си.

Старецът само поклати глава, не можеше да повярва. Потърка графита с длан. Смяташе да удари гоблините бързо и силно, да ги убие или разпръсне, така че малко от младите монаси да влязат в истински бой.