Р. Салваторе - Духът на демона

Нощната птица усети напрежението в гърба й, сетне внезапния скок и в същия миг той се завъртя около крака й и напълно изненада двама гоблини, които нападаха. По-близкият замахваше към Пони с копието си, когато Буря разсече и двете му ръце през лактите.

Вторият гоблин поне успя да издигне тоягата си в напразен опит за защита, макар че пазителят просто я отклони настрана и промуши съществото в корема.

Сега Пони се завъртя около неговия крак и нападна. Гоблините, опитващи се да нападнат уж разкрилия се Нощна птица, отново бяха напълно изненадани, този път от меча на Пони. Един рухна на земята, притискайки с ръце прерязаното си гърло, докато други двама се втурнаха в бяг.

Пони и Нощната птица отново опряха гърбове и се приведоха в идеална защита и пълна хармония.

Скрит зад дърветата, Бели’мар Джуравиел доволно наблюдаваше как Симфония насочва останалия без ездач Сив камък към безопасно място.

Много пъти елфът бе наблюдавал интелигентността на Симфония, ала всеки път се изпълваше с изумление.

Дори по-невероятен бе спектакълът, който елфът видя, когато погледна своите човешки спътници и хармонията на движенията им. Двамата се допълваха един друг в абсолютно съвършенство. За Туел’алфар би’нел дасада бе нещо лично, медитация на война, ала сега Джуравиел разбра защо Нощната птица е обучил Пони и защо танцуваха заедно.

Наистина в този момент върху тревистата могила, която почервеняваше от кръвта на гоблините, Пони и Нощната птица бяха като едно цяло, като един войн.

Джуравиел осъзна обаче, че лъкът му няма да остане без работа и трябва да помогне на приятелите си. Макар че те сякаш нямаха голяма нужда от него, всеки разчитайки на движенията на другия, тъй елегантни, че кръгът гоблини вместо да се стеснява, се разхлабваше, а създанията отстъпваха все повече и повече.

Джуравиел най-накрая се отърси от удивлението си, зареди една стрела и простреля един гоблин отзад във врата, точно под черепа.

Обръчът около Нощната птица и Пони бе значително изтънял, като все повече и повече гоблини се обръщаха в бяг пред хармоничния танц на двойката. Пони успя да убие един, а пазителят съсече друг, глупашки втурнал се към гърба й, докато тя се обръщаше. Сетне всичко се успокои, чудовищата спряха да нападат.

Нощната птица усети нарастващия им страх, гоблините вече се озъртаха назад, искаха да побегнат, битката навлизаше в критична фаза. Пазителят поиска да каже това на Пони, ала тя го превари и каза спокойно:

— Знам.

И тя наистина знаеше, той усети фините движения на мускулите й, когато тя се приведе, намирайки точния баланс на краката си.

Копията полетяха без ред — гоблините ги използваха като прикритие за бягството си.

Нощната птица и Пони се извъртяха и наведоха, издигайки мечовете си, за да отблъскват оръжията. Не спряха нито за секунда и се отърваха без драскотина от атаката. После се втурнаха към най-близките гоблини, посякоха ги и хукнаха след останалите. Вече не се биеха заедно, но същото важеше и за гоблините; така всяка битка се бе превърнала в лично предизвикателство. Пони майсторски въртеше меча си, описвайки кръгове около съперниците си, докато най-сетне откриеше пролука в защитата им и нападаше, а обикновено с второто или третото мушване приключваше с врага си.

Нощната птица, по-силен и по-опитен, действаше с по-малко финес и с повече сила. Когато гоблините надигаха оръжие, за да се защитят, той просто преминаваше през защитата им и обикновено вземаше живота на гоблина със същия удар. Той се спускаше напред и назад, въртеше се във всички посоки, правеше всичко необходимо, за да порази следващата си жертва. Гоблините трябваше да се успокоят и организират, ала те бяха глупави създания, пък и бяха изплашени.

Умряха бързо.

Малкото, които успяха да се доберат до дърветата пред пазителя, намериха нов враг — стройно малко създание, високо колкото гоблин.

То въртеше меч тъй тънък, че приличаше повече на прибор за хранене, отколкото на оръжие за бойното поле. Първият гоблин се втурна да посрещне този нов враг, като го помисли за човешко дете и реши, че бързо ще приключи с него.

Мечът на Джуравиел се сблъска с този на гоблина веднъж и след това още три пъти така бързо, че изчадието нямаше време да реагира.

И с всеки удар елфът приближаваше, затова когато четвъртият удар отекна, Джуравиел бе само на един фут от изненадания гоблин.

Мечът на елфа проблесна три пъти последователно и остави три рани на гърдите на гоблина.