Р. Салваторе - Духът на демона

Въпреки усилията на тримата обаче, само един на всеки двадесет гоблина бе забавен и останалите продължаваха да се спускат по тревистата могила. Джуравиел отстреля още един, когато той се появи от дърветата, след което погледна на запад, по-надолу по хълма, за да види двете дървета, от които Нощната птица бе приготвил най-голямата изненада.

Пазителят падна на едно коляно, скрит зад дърветата, и се прицели с лъка си в разстоянието между стволовете. Той остави първите гоблини да преминат покрай капана, искаше да удари главната група. Освен че така щеше да причини най-много щети, но гоблините щяха да са още по-разпръснати, когато стигнеха търговците, и доста по-малобройни, надяваше се той.

В това време между дърветата притичаха дузина гоблини, а още толкова прииждаха зад тях.

Нощната птица пусна стрелата си, ала изстрелът, макар и точен, бе прекъснат в последния момент от нищо неподозиращ гоблин, който пое стрелата. Без да се притеснява, дори очаквал такъв развой на събитията, Нощната птица пусна втора стрела почти веднага след това и тя профуча между ордата, за да се забие в приготвения ствол.

В следващия миг пазителят свирна на верния си кон и Симфония се втурна напред, опъвайки въжето.

От мъртвото дърво се разнесе ужасно пращене и много гоблини замръзнаха изплашени на мястото си. Точно тогава върху тях се стовариха тонове дървесина, а около тях — дузини дълги и остри клони. Гоблините се втурнаха във всички посоки с писъци на ужас, ала моментът бе избран перфектно от пазителя. Трима умряха веднага, а много други бяха сериозно ранени, притиснати към земята, или хванати в клопка между хищно разперените клони. Около четвърт от съществата вече бяха напред по склона и продължиха да тичат към фургоните. Повечето от падналите в капана на дървото и онези зад него просто започнаха да се катерят по него, твърде жадни за човешка кръв, за да разберат, че са попаднали в засада, докато други, объркани и притеснени, се опитаха да намерят прикритие. Това объркване ликвидира всякакви останки от ред, а пазителят целеше точно това.

Тъй като не искаше да пропуска възможността, пазителят отново издигна Ястребокрилия, застреля един неразумно приближил се гоблин, след това още един, който се бе опитал да се измъкне от капана на клоните.

Отгоре на хълма Симфония продължи да дърпа, докато не освободи парчето дърво, хванато от въжето. Един гоблин се приближи към гъстия храст, който прикриваше могъщия жребец, чудейки се откъде идва шумът, но Нощната птица го застреля.

Симфония се измъкна от горичката, няколко гоблина го забелязаха и започнаха да вият. Жребецът се спусна надолу по склона към пазителя.

Нощната птица извади Буря и се спусна да посрещне коня, като се протегна и съсече въжето с един-единствен удар на магическото острие.

После се метна на седлото, поставяйки Буря на кръста си и отново издигайки Ястребокрилия. Стреля, докато се настаняваше на гърба на коня. Как се пръснаха само гоблините, когато видяха насочения към тях лък!

Нощната птица свали още един от тях и с предизвикателен вик пришпори Симфония в галоп, който ги измъкна на открито. Пусна още една стрела, която безпогрешно намери целта си.

Най-близките гоблини рязко спряха, а някои от тях метнаха копия, ала Нощната птица бе прекалено бърз, извъртя Ястребокрилия, замахна с него като със сопа и отблъсна копията.

Лъкът отново се надигна бързо и още една стрела полетя. Миг по-късно още един гоблин се замята в прахта.

Пазителят отново нападна. Стреля, сетне постави лъка до рога на седлото и измъкна Буря, спускайки се към група от три гоблина. Спря рязко Симфония, извъртайки го на една страна в последния момент, и скочи от седлото, приземявайки се с кълбо. Затича се и използвайки инерцията си, заби меча си през вдигнатата за защита тояга и през нея в главата на изчадието.

С едно извъртане на китката пазителят отхвърли мъртвия гоблин и освободи Буря. Докато острието се въртеше, той мушна право напред и уби второто същество, сетне измъкна меча точно навреме и блокира удара на третото.

При съотношение едно към едно гоблинът не бе равностоен съперник на Нощната птица. Пазителят блокира още един удар, след това трети и удари меча на гоблина така силно, че той се отметна нависоко.

После пристъпи напред и все още приклещил с Буря меча на гоблина над главата му, стисна с другата си ръка костеливия врат на съществото.

Пазителят продължи напред, като принуди гоблина почти да падне по гръб, а мускулите на ръката му изпъкнаха. С тихо ръмжене и едно внезапно завъртане Нощната птица счупи врата на създанието и го повали мъртво на земята. Още гоблини се спуснаха към него, но той ги посрещна с усмивка.