Р. Салваторе - Духът на демона

Докато създанието падаше, притиснало раната си в жалък опит да запази изтичащия си живот, друг гоблин надигна копието си и го метна.

Копието летеше право към главата на пазителя, ала едно елегантно диагонално движение на Буря го отклони към гоблините зад Нощна птица, които панически се опитаха да го избегнат, забавяйки атаката си и давайки на пазителя още време да продължи нападението си.

Обезоръженият вече гоблин вдигна ръце, като напразно се мъчеше да се защити. Буря три пъти се изстреля напред, първия път отблъсна едната му ръка настрани, втория го мушна в рамото, премахвайки всяка защита, и третия път удари смъртоносно в гърлото.

Нощната птица се завъртя навреме, за да отблъсне атаката на останалите трима, и отново се приведе в защитна поза, когато други двама смениха падналите си другари, ала вече не така нетърпеливи да нападнат.

Нощната птица продължи да се извърта, готов да се защити от всеки ъгъл. От време на време мушваше с Буря, не за да удари, ала за да примами гоблините, към които се целеше, да нападнат. Смяташе да се възползва от грешките им, които неминуемо щяха да последват, ала след малко промени намерението си и самоуверена усмивка, която покруси гоблините, цъфна на лицето му.

Те разбраха причината за увереността му миг по-късно, когато Сивият камък ги връхлетя и разпиля, а блестящият меч на Пони порази двама за броени мигове. Първо тя мислеше да застане точно зад любимия си, дори да му подаде ръка, за да се качи зад нея на коня. Ала пазителят й махна да слезе и да се присъедини към забавата. Пони преметна крак през седлото, намествайки другата си пета, така че да остане в стремето.

Изчака преди двама гоблини да се хвърлят настрани заради мощната атака на Сивия камък и сетне скочи, плясвайки коня, за да продължи своя бяг, и нападна още с приземяването си.

Само един гоблин стоеше между нея и Нощната птица.

Нападението на Пони бе прекалено бързо. Тя се спусна към него, а мечът й издигна гоблиновото острие нависоко, а сетне полетя встрани, заедно с два от пръстите на гоблина. Пони продължи да тича, извъртайки оръжието си така, че острието премина през гърдите на гоблина.

Съществото изквича и рухна, а Пони освободи меча си и завъртя окървавеното острие.

Нощната птица също не си губеше времето. Нападна с ярост, която шокира враговете му и отвори място на Пони да се приближи. За няколко секунди двамата влюбени стояха, долепили гърбове.

— Мислех, че ще наглеждаш търговците — рече Нощната птица, не особено доволен, че тя се бе присъединила към него в такъв опасен миг.

— А аз реших, че е време да опитаме сериозно танца, на който ме научи — отвърна тя спокойно.

— Приготви ли камъните?

— Няма да ни трябват.

Решителността в гласа й окуражи пазителя, даже го накара да се усмихне.

Гоблините ги обкръжиха, опитвайки се да преценят силата им.

Мъртвите им другари около тях им напомняха за последиците от прибързаните атаки. И все пак бяха пет пъти повече от двамата си противници.

Едно от създанията кресна и се втурна напред, мятайки копието си към Пони. Мечът й се издигна нагоре в последния момент, отблъсквайки копието и то полетя над рамото й и изгуби устрема си. Пони дори не извика, а и не трябваше, тъй като Нощната птица, долепил гръб до нейния, разпозна движението й, все едно самият той го бе извършил.

Извъртя се леко настрани, когато копието мина над рамото на Пони и с едно бързо движение го хвана. После го запрати в гърдите на един неразумно приближил ги гоблин.

— Как направи това? — попита Пони, понеже не бе успяла да се озърне назад и да види движението.

Нощната птица само поклати глава и двамата се настаниха по-удобно в защитна поза. Чувстваха се в странна симбиоза, като че ли общуваха с мускулите си тъй ясно, както с думи. Пони предугаждаше всяко негово потрепване, всяка промяна на стойката.

Пазителят също усети това и бе смаян от близостта. Въпреки страховете си Елбраян се довери на това странно продължение на би’нел дасада. Дори се зачуди дали елфите знаят, че танцът може да се използва така. Ала почудата му трая само миг, тъй като гоблините ставаха неспокойни, някои приближаваха, а друг вдигна колебливо копие — макар че онези срещу него, видели първия катастрофален опит, не бяха особено доволни от това.

Пони разбра, че Нощната птица иска от нея да се отмести наляво.

Бърз поглед в тази посока й показа и причината — един особено смел гоблин имаше нужда от бърз и болезнен урок. Тя си пое дълбоко дъх и изличи всички съмнения от мислите си, защото те можеха да бъдат фатални. Това бе истинският смисъл на сутрешния ритуал, разбра тя, танц, тъй интимен, както правенето на любов, и сега за пръв път подложен на изпитания. Любимият й искаше от нея да отскочи наляво.