Р. Салваторе - Духът на демона

Водещата група гоблини чу звука от битката, ала не си направи труда да погледне назад, твърде съсредоточени в уж лесната плячка, която представляваше керванът. Те тичаха надолу по склона, крещяха диво, с жажда за кръв. Стрели летяха към тях — една дори взе жертва, — ала това почти не забави тяхната свирепа атака.

Ала тогава внезапно тези, които бяха отпред, се затъркаляха презглава. Все повече и повече от тях се запрепъваха, цялата група се оплете и рухна на земята.

Отстрани в храстите Пони пришпори Сивия камък напред, придържайки въжето опънато, докато гоблин след гоблин се препъваха в него. Тя бе завързала другия му край за дънера, сетне го бе привела под тревата, внимателно отбелязвайки ъгъла така, че когато Сивият камък дръпнеше въжето, то да се изправи на точната височина, под коленете на гоблините. Преди да върже другия край на въжето за жребеца си, тя го бе прокарала под разкрит корен на дърво, така, че да предотврати всякакъв риск за Сивия камък от силата на падащите гоблини. Сега могъщият жребец теглеше напред и държеше въжето опънато.

Отдолу двете дузини стрелци в кервана имаха повече време да се прицелят към своите сравнително неподвижни мишени и сега обстрелът им бе далеч по-успешен. Което бе по-лошо за гоблините — тези, които се бяха изправили, бяха изгубили устрема си и трябваше наново да се затичат, вече на не повече от четиридесет ярда от стрелците.

Търговците и техните охранители, макар да не бяха истински войни, не бяха и глупаци и някои не стреляха, а придържаха стрелите си готови за всеки гоблин, който приближеше твърде много. Чудовищата идваха до фургоните по едно, по две и не всяваха ужаса от връхлитаща орда. Така стрелците можеха да се прицелят внимателно и повечето от изстрелите не пропуснаха.

Пони знаеше, че работата й тук е приключила. Тя извади меча си и освободи Сивия камък, прерязвайки въжето, сетне обърна коня си, надявайки се да го пришпори по средата на гоблините, които все още се мъчеха да се изправят. Ала тогава тя погледна нагоре към хълма и видя любимия си по средата на друга група. Удържайки на импулса просто да използва магическите камъни, тя пришпори силно Сивия камък и конят полетя нагоре по хълма.

След като основната маса гоблини слезе отвъд могилата, оставяйки малкото ранени и мъртви зад себе си, Джуравиел вече спокойно можеше да се прицели. Първо той се концентрира около създанията, борещи се с пазителя, но тъй като катастрофалната загуба започна да става ясна на гоблините, някои от тях се обърнаха и се опитаха да избягат, тичайки обратно нагоре по хълма, преминавайки край позицията на елфа, без намерение да се спират или забавят.

Лъкът на Джуравиел продължи смъртоносната си песен, стрела подир стрела жилеше изплашените и бягащи чудовища. Той застреля почти всеки гоблин, който видя, и почти бе изпразнил колчана си, когато едно създание се спря в основата на дървото, заскача развълнувано и започна да го сочи с пръст.

Джуравиел заби стрела в грозното му лице, а после застреля още две от създанията, които бяха дошли да видят заради какво пищи гоблинът.

Елфът отново се протегна към колчана си, за да открие, че му е останала само една стрела. Той сви рамене, застреля още едно от създанията, сетне преметна лъка през рамо, извади тънкия си меч и слезе от дървото.

Осъзна обаче, че битката вече приближава своя завършек, тъй като повече от двадесет гоблини лежаха мъртви по хълма, още толкова край кервана с търговците, няколко бяха избягали през билото, а друга група бягаше надолу, но в източна посока. Гледката изпълни Джуравиел с надежда, тъй като това бяха гоблините от едно време — страхливи, лесно надхитряни, враг, който не можеше да реагира при вида на неочаквана съпротива. Именно заради това те, макар и далеч по-многобройни от хората и елфите в Корона, никога нямаше да са сериозна заплаха.

Нетърпението на гоблините да се доберат до разкрилия се пред тях войн започна да изчезва, когато започнаха да се свличат един след друг, поразени от бляскавия меч на Нощната птица.

Обкръжен от петима, пазителят се спусна напред, сетне, като видя тези пред него да отстъпват, а ония зад него да настъпват, бързо промени посоката, завъртя се и мощно размаха меча си, блокирайки спускащите се тояги и едно насочено към него копие. В перфектния баланс на би’нел дасада краката на пазителя се движеха бързо и преди гоблините зад гърба му да реагират, той удари онзи, който въртеше тоягата, пронизвайки го право в гърдите.