Р. Салваторе - Духът на демона

— Внимавайте, ако ходите оттатък Амвой — рече една от жените.

— Натам сме.

— За Сейнт Мер-Абел, нали? — попита рибарят.

Елбраян го погледна изненадан, ала успя да прикрие реакцията си, не искаше да разкрива целта на пътуването им.

— Поне аз бих отишъл натам, ако синът ми е болен — продължи човекът, без да забележи объркването на пазителя. — Казват, че онез попове имат лек за всичко, макар че не са особено услужливи!

Това накара спътниците му да се засмеят, освен жената, която бе заговорила Елбраян. Сега тя го погледна и каза:

— Бъдете внимателни, ако ходите на изток от Амвой. Казват, че земите там са опустошавани от паурски бандити. А тези гнусни твари няма да съжалят болното момче, не се и съмнявай.

— Има и една противна банда гоблини — добави човекът. — Казват, че паурите ги изоставили и ония сега бягат насам-натам подплашени.

— Няма по-опасно нещо от наплашен гоблин — намеси се друг.

Пазителят се усмихна с благодарност.

— Уверявам ви — рече той, — няма да ми е за пръв път да срещна паури или пък гоблини. — И след тези думи той се поклони и продължи разходката си по палубата. Дочуваше разговорите на хората, бяха разтревожени от разбойническите банди на изток, ала не научи нищо важно.

Накрая се върна при Пони и Джуравиел. Елфът се бе облегнал, плътно увит със завивката, докато Пони гледаше конете и най-вече Сивия камък, който не се чувстваше добре в люлеещия се ферибот. Конят постоянно потропваше с крак, пръхтеше и цвилеше, а по мускулестия му врат бе избила пот. Елбраян отиде при него и здраво го хвана за юздата, дръпна я силно надолу и това успокои коня на мига. Ала скоро след това Сивият камък отново потропваше и тръскаше глава.

Симфония междувременно се бе успокоил и когато Елбраян намери време да прегледа жребеца и Пони се приведе до врата му, допряла буза до магическия тюркоаз, той разбра. Тя се бе свързала със Симфония и бе накарала могъщия жребец да се успокой.

Сивият камък дръпна юздата си така, че едва не събори Елбраян.

Конят се опита да се изправи, но пазителят го удържа с усилие.

Още няколко души, сред които и двама моряци, дойдоха към тях и се помъчиха да успокоят животното, защото един нервен кон на откритата палуба можеше да е наистина опасен.

Ала тогава Симфония овладя ситуацията — мина покрай Елбраян и постави глава на врата на Сивия камък. И двата коня изпръхтяха, а Сивият камък потропа по палубата и се опита да се изправи, но Симфония не допусна това, натисна по-силно и дори постави единия си крак на гърба му.

Тогава, за изумление на всички, включително и на Елбраян и Пони, Симфония слезе от гърба на Сивия камък и започна да търка муцуна в него, пръхтейки и клатейки глава. Сивият камък изцвили съжалително още няколко пъти, ала вече по-слабо.

И животните се успокоиха.

— Добър кон — промърмори един човек на Елбраян, докато се отдалечаваше. Друг го попита дали Симфония се продава.

— Камъните на Авелин са доста полезни — отбеляза Пони, когато тримата приятели отново останаха сами с конете си.

— Разбирам, че ти се свърза със Симфония, понеже и двамата сме правили това и преди — рече пазителят. — Ала имам чувството, че той някак предаде твоите думи и на Сивия камък?

— Нещо от този род, както изглежда — отвърна Пони, като клатеше изумено глава.

— Колко сте надменни хората — отбеляза Джуравиел и двамата се извърнаха към него. — Изненадва ли ви, че конете могат да общуват, дори и по свой си, примитивен начин? Как биха оцелели през всички тези векове, ако не можеха?

Елбраян и Пони, победени от тази простичка логика, само се засмяха. Ала изражението на пазителя скоро отново стана сериозно.

— Говори се, че паури вилнеят в източните части на кралството — рече той. — Както и банда особено опасни гоблини.

— Можехме ли да очакваме друго? — отвърна Джуравиел.

— От това, което чух, изглежда, че враговете ни на изток от реката са се скарали. Паурите напуснали гоблините и сега гоблините нападат, както поради злата си природа, така и от страх.

Джуравиел кимна, ала Пони бързо добави:

— Аз обаче не мисля, че гоблините и паурите са най-лошият ни враг.

Болезненото припомняме за тяхната цел и възможната катастрофа, която ги очакваше там, ги накара да притихнат и ги натъжи. Прекараха следващия, последен час от пътуването в мълчание, като гледаха конете.

Бяха доволни, когато фериботът пристигна в малкото градче Амвой.

Капитанът, застанал до подвижния мост, повтори предупрежденията за гоблини и паури на всички слизащи пътници, като ги съветваше да са особено внимателни, ако пътуват извън града. Тъй като нямаха нужда от провизии, приятелите минаха направо през обкръжения от крепостни стени град към южната порта, където отново им бяха припомнени опасностите, дебнещи ги в откритите земи наоколо. Ала никой не им попречи да излязат, затова същия следобед те напуснаха Амвой и конете бързо изминаваха миля подир миля. Тук имаше далеч по-малко дървета и гори, отколкото на север от Палмарис.