Р. Салваторе - Духът на демона

— Бъди силен. Твоята роля вероятно сега е най-важната.

И се отдалечи, оставяйки Роджър втренчен в Джуравиел, търсейки обяснение.

— Трябва да вземеш Конър, монаха и коня и да отидеш до Палмарис — каза елфът.

Роджър, без да иска, погледна мъртвия монах.

— Иди направо при барона и не в абатството — обясни елфът. — Кажи му какво се е случило. Кажи му, че според Конър тези монаси, а не паурите, са убили абат Добриниън, че те са прогонили Конър от Палмарис, тъй като и той, без да иска, е станал враг на злите предводители на Църквата.

— А после? — попита младежът, чудейки се дали това не е последния път, когато вижда тези тримата.

Джуравиел се огледа.

— Можем да вземем друг кон — даже два, — ако смяташ да продължиш с нас.

— А той иска ли? — попита Роджър, кимвайки към отдалечилия се Елбраян.

— Щеше ли да ти каже истината, ако не искаше? — попита Джуравиел.

— А ти? — бързо добави Роджър. — Защо ме излъга? Мислиш ме за глупаво дете, неспособно да поеме отговорност?

— Мисля, че порасна прекалено много последните седмици — искрено отвърна елфът. — Не ти казах, защото не бях сигурен какво би искал за теб Нощната птица — и не се съмнявай, че той е предводителят на групата. Ако смятахме да те оставим в Палмарис, на безопасно място с Томас и Белстър, ако смятахме, че ролята ти в тази битка е приключила, тогава за какво ти беше да знаеш, че си убил този човек?

— Не е ли истината обективна? — попита Роджър. — Или играеш ролята на Господ, елфе?

— Ако истината не е полезна, тя може да почака — отговори Джуравиел, — но понеже ти сам определяш пътя си, трябваше да я научиш сега. Пътят ни ще е мрачен, млади ми приятелю. Не се съмнявам, че ще срещнем други братя Правда.

— И всяко следващо убийство е по-лесно? — попита саркастично Роджър.

— Моли се да не е така — сопна се Джуравиел и погледна Роджър, без да мига.

Това накара младежа да се осъзнае.

— Нощната птица сметна, че емоционално си достатъчно силен, за да приемеш истината — добави елфът. — Приеми го като комплимент.

Джуравиел понечи да си тръгне.

— Не знам дали не сбърка — призна внезапно Роджър.

Елфът се извърна и видя младежа привел глава, а раменете му се тресяха от хлипове. Застана зад него и постави внимателно ръка на гърба му.

— Другият монах бе едва вторият човек, когото Нощната птица е убивал — каза той. — Този път не плака, тъй като проля всичките си сълзи за предишния, първия брат Правда.

Идеята, че могъщият пазител също е бил така разтърсен, стресна Роджър. Той избърса очите си и погледна напред, после към Джуравиел и кимна мрачно.

След това отново бе на път, твърде изнервен, за да стои и да чака края на нощта. Трябваше да се движи бавно, тъй като раненият Сив камък носеше и двата трупа, но бе решен да говори с барон Билдебург преди обяд.