Р. Салваторе - Духът на демона

Елбраян погледна към пътя; Пони и Роджър се връщаха, водеха Симфония и накуцващия кон на Конър.

— Трябва да знае истината — реши пазителят и погледна към Джуравиел, очаквайки да се разрази спор.

— Няма да го приеме добре — каза елфът, ала не възрази повече. Пътят пред всички тях щеше да е мрачен и може би бе по-добре да приключат с това тук и сега. Когато двамата пристигнаха с конете, Джуравиел пое Сивия камък и след като разгледа нараненото му копито, отведе животното настрана, махвайки на Пони да го последва със Симфония.

— Не Джуравиел уби монаха — каза Елбраян на Роджър веднага щом другите се оттеглиха.

Очите на Роджър се разшириха в паника и той се огледа, като че очакваше братът Правда да изскочи отнякъде. Той го беше наплашил повече от всеки друг враг, повече дори от Кос-косио.

— Ти го уби — обясни Елбраян.

— Искаш да кажеш, че аз го победих — поправи го Роджър. — И така победата на Джуравиел е само формална.

— Искам да кажа, че ти си го убил — настоя твърдо пазителят. — Искам да кажа, че ти си затегнал въжето и то някак се е плъзнало към врата му, удушавайки го.

Роджър се ококори.

— Но Джуравиел каза…

— Джуравиел се страхуваше как ще го приемеш — отговори Елбраян. — Не бе сигурен дали можеш да приемеш такава черна истина и се страхуваше да ти го каже.

Устата на Роджър се отвори, ала от нея не излязоха думи. Тежестта на истината го удари с всичка сила и той се разтрепери.

— Трябваше да ти кажа — продължи Елбраян, вече по-меко. — Заслужаваш да знаеш истината и трябва да преодолееш това, ако искаш да се справяш с отговорностите, стоварени върху младите ти плещи.

Роджър не го чуваше, трепереше много по-силно и изглеждаше, че ще падне.

— Ще говорим по-късно — каза му Елбраян, пристъпвайки към него и поставяйки успокоително ръка на рамото му. Сетне пазителят продължи нататък, за да се присъедини към Джуравиел и Пони, оставяйки Роджър насаме с мислите му.

Роджър Билингсбъри — той внезапно си поиска истинското име, а не глупавото и претенциозно Роджър Локлес, — никога не бе изпитвал нещо подобно. Той бе скърбял много, прекалено много по време на младия си живот, ала не така. Онази болка му бе позволила да се издигне на пиедестал, да продължи да вижда себе си като център на света, като някой, по-добър от другите. При цялата болка и изпитания, които младият Роджър бе преживявал, той бе успявал да задържи своето детско виждане на света, чийто център бе той.

Но сега този пиедестал бе изритан изпод краката му. Беше убил човек.

Той бе убил човек!

Без да го осъзнава, Роджър седна на тревата. Неговият разум отчаяно се бореше със съвестта му. Да, той бе убил човек, но какъв избор му остави монахът? Все пак Юсеф бе един убиец, нищо повече. Пред очите му бе убил Конър, и то много жестоко. Бе убил абат Добриниън!

Ала тези неща не можеха да заглушат чувството за вина. Каквито и да бяха оправданията, въпреки че Роджър не бе убил нарочно брата Правда, онзи човек вече бе мъртъв и кръвта му бе оцапала неговите ръце.

Той наведе глава и се помъчи да си поеме въздух. Искаше толкова силно нещата, които животът му бе отнел още в най-ранна възраст — топлината на семейството и спокойните, успокоителни думи на по-възрастни хора, на които може да се довери. С тази мисъл той обърна глава, за да види тримата си приятели, пазителя, който просто му бе казал какво е направил и го бе оставил сам. За миг Роджър намрази Елбраян заради това. Ала само за миг — скоро разбра, че пазителят му е казал истината, защото го уважава, защото му вярва и го е оставил сам, защото един възрастен човек — а той бе такъв сега — трябва сам да се пребори с това, поне отчасти.

Пони скоро дойде при него, без да споменава смъртта на монаха.

Каза му само, че трябва да вземат трупа и да отидат на юг, за да приберат и тялото на Конър. Роджър тихо потегли с тях, като нарочно избягваше да погледне брата Правда, висящ от гърба на Сивия камък. Конят сега вървеше по-добре, тъй като Джуравиел бе излекувал копитото, ала темпото им все още бе бавно. Нощта падна, ала те продължиха да ходят, решени да спасят тялото на Конър, преди то да бъде разкъсано от някое животно.

Най-накрая, с известна трудност, тъй като нощта бе доста тъмна, те намериха убития. Пони първа го достигна и нежно затвори очите му.

Сетне се отдръпна, надалеч.

— Върви при нея — каза Джуравиел на Елбраян.

— Знаеш какво да правиш с него — отговори пазителят и елфът кимна.

Сетне Елбраян добави към Роджър: