Р. Салваторе - Духът на демона

Войниците се спогледаха, несигурни какво да предприемат.

— Освен ако не смятате, че е по-добре обикновените хора да се струпат около Конър Билдебург — добави Роджър по-остро. — Може би някой ще сметне Защитник за полезен или приказките им ще стигнат барона, или абатът на Сейнт Прешъс и кой знае каква сплетня би излязла от това?

— Отворете портите — каза стоящият зад коня войник на стражите по стените. Той махна на спътника си и онзи извади меча си.

— По домовете! — кресна той на развълнуваните и шепнещи зяпачи, след което със спътника му обградиха Роджър и тръгнаха към града, следвани от мрачния си товар. Спряха се, когато влязоха, а други стражи затръшнаха портите подир тях. След като фермерите се скриха от погледа им — не знаеха дали някой от тях не е съюзник на странника, — те грубо сграбчиха Роджър и го притиснаха към стената, претърсвайки всеки сантиметър от тялото му и вземайки всичко, което наподобяваше оръжие.

Трети страж донесе покривала, които наметнаха върху телата, сетне взеха юздите на коня и го поведоха, докато други двама сграбчиха Роджър за раменете и наполовина влачейки, наполовина носейки го, тръгнаха по градските улици.

Роджър прекара доста време сам в имението Чесуинд, дворцовия дом на барон Рочефорт Билдебург. Той не бе сам физически, но двамата мрачни войници, назначени като негова охрана не изглеждаха в настроение за разговори. Така той стоеше и чакаше, пееше си, дори преброи три пъти дъските на дървения под, докато часовете преминаваха.

Когато баронът най-после влезе, Роджър разбра защо е чакал. Лицето на човека бе подпухнало, а очите налети със сълзи, изглеждаше смазан от скръб. Новините за смъртта на Конър го бяха съсипали, явно младежът не бе преувеличавал привързаността на чичо си.

— Кой уби моят племенник? — попита барон Билдебург още преди да седне на стола срещу Роджър.

— Убиецът му ви бе предоставен — отговори Роджър.

— Монахът — барон Билдебург повече констатира, отколкото попита, всъщност въобще не изглеждаше изненадан.

— Този човек и негов спътник от Сейнт Мер-Абел ни нападнаха — започна Роджър.

— Ни?

— Мен, Конър и… — Роджър се поколеба.

— Продължи с разказа си за Конър — нетърпеливо каза барон Билдебург, — детайлите могат да почакат.

— В битката спътникът на монаха бе убит — обясни Роджър, — а самият той пленен. Конър и аз искахме да го доведем при вас — бяхме в предградията, когато той се измъкна и уби племенника ви с един-единствен удар на пръстите си в гърлото му.

— Моят лечител ми каза, че Конър е бил мъртъв от по-дълго, отколкото историята ти предполага — прекъсна го барон Билдебург, — ако си убил монаха в предградията.

— Не стана точно така — бързо отвърна Роджър. — Конър бе мъртъв веднага, ала аз, понеже не бях равностоен съперник на монаха, побягнах, вземайки коня.

— Сивия камък — каза Рочефорт, — това е името на коня.

Роджър кимна.

— Монахът не се отказа от преследването и когато една от подковите на Сивия камък падна, разбрах, че ще ме хване. Ала макар да не можех да го надвия в битка, аз го надхитрих и макар да исках просто да го хвана, за да може да бъде съден за деянията си, той бе убит.

— Казвали са ми колко находчив си, Роджър Билингсбъри — каза баронът, — или предпочиташ името Локлес?

Смаяният млад човек нямаше какво да отговори.

— Не се страхувай — успокои го барон Билдебург, — говорих с твой стар приятел, човек, който има много високо мнение за теб и ми разказа за подвизите ти срещу паурите в Каер Тинела.

Все още изненадан, Роджър само поклати глава.

— Бих добавил, че по едно съвпадение дъщерята на госпожа Келсо работи при мен — обясни Рочефорт.

Роджър се отпусна и дори се усмихна. Ако барон Билдебург вярваше на госпожа Келсо, нямаше от какво да се страхува.

— Предупредих Конър — колко самоуверен и дързък млад човек беше… — каза тихо Рочефорт, навеждайки глава. — Щом паурите бяха способни да докопат Добриниън, никой от нас не е в безопасност, казах му. Но този монах ренегат — добави той, поклащайки глава — как може той да е убиецът? Няма никакъв смисъл.

— Не паурите са убили абат Добриниън — отговори твърдо Роджър, привличайки вниманието на мъжа. — И този монах не беше ренегат.

Изражението на барона изразяваше едновременно ярост и объркване, когато той погледна към изненадалия го Роджър.

— Затова с Конър идвахме при вас — обясни Роджър — Конър знаеше, че тези монаси, а не паурите, бяха убили абат Добриниън. С такъв пленник имахме доказателство.