Р. Салваторе - Духът на демона

— Монах от Абеликанския орден е отнел живота на Добриниън? — невярващо попита Рочефорт.

— Не става дума за абат Добриниън — опита се да обясни Роджър. Той знаеше, че не бива да издава прекалено много информация за тримата си спътници. — Става дума за откраднатите скъпоценни камъни и сблъсък вътре в самата Църква. Самият аз не го разбирам — призна той, — това са сложни неща, за които не знам нищо. Ала същите тези монаси, които ни нападнаха на север, са убили абат Добриниън. Конър знаеше това.

— Какво правеше на север? — поиска да знае Рочефорт. — Познаваше ли те отпреди?

— Не, но познаваше един от спътниците ми — призна Роджър, сетне си пое дълбоко дъх и рискува: — Една от тях, била е омъжена за него, макар и за кратко.

— Джили — въздъхна Рочефорт.

— Не мога да кажа повече и моля ви, заради нея, заради мен, заради всички нас, не питайте нищо повече — каза Роджър. — Конър дойде да ни предупреди, това е, което трябва да знаете. И за да ни спаси, пожертва собствения си живот.

Барон Билдебург се отпусна назад на стола си, обмисляйки всичко, което бе чул, спомняйки си скорошните неуредици в Сейнт Прешъс, свързани с върховния абат и неговите лакеи от Сейнт Мер-Абел. След дълга пауза той погледна обратно към Роджър, сетне посочи празното пространство до себе си.

— Ела и седни до мен, приятелю — каза искрено той. — Искам да знам всичко за последните дни на Конър. И всичко за Роджър Билингсбъри, за да можем двамата с теб да решим какво да предприемем.

Роджър внимателно премести стола си по-близо до барона, обнадежден, че Билдебург бе говорил за тях като за отбор.

— Това е той — настоя Джуравиел, взирайки се от могилата, — мога да го твърдя заради особения начин, по който стои на седлото — елфът се изкикоти. — Не спирам да се удивлявам на това как човек, гъвкав като Роджър, може да изглежда така непохватен на кон.

— Не разбира животното — обясни Елбраян.

— Защото така е избрал — отговори елфът.

— Не всеки е бил тренирай от Туел’алфарите — с усмивка каза Елбраян.

— И не всеки е благословен с тюркоаз, който да го свързва със сърцето на животното — добави Пони и погали Симфония по врата. Конят тихо изпръхтя.

Тримата приятели и Симфония слязоха по склона, пресрещайки Роджър.

— Мина много добре! — развълнувано извика той, щастлив, че ги е открил. Той пришпори коня си и стисна по-здраво юздите на коня зад него, кон, който приятелите му вече бяха виждали.

— Срещнал си се с барон Билдебург — викна Елбраян.

— Той ми даде конете — обясни Роджър, — включително Филдър добави той, потупвайки коня — любимият на Рочефорт. Баронът беше щедър, почти по бащински.

— Сивия камък е за теб — каза Роджър на Пони, избутвайки красивия кафяв жребец напред. — Барон Билдебург настояваше, че Конър би искал да е твой. Заедно с това — добави той и взе меча на Конър от седлото.

Очите на Пони се разшириха и тя погледна Елбраян, който само сви рамене и тихо рече:

— Изглежда ми редно.

— Ала това значи, че баронът знае за нас — намеси се Джуравиел, не толкова тихо. — Или поне за Пони.

— Не му казах много — отговори Роджър, — както обещах. Но той трябваше да знае някои неща — за него Конър е бил като син и смъртта му го съсипа — обърна се към Елбраян, който според него щеше да е най-критичен към действията му.

— Харесах барона — каза той — и му вярвам. Не мисля, че е наш враг, особено предвид самоличността на убиеца на Конър.

— Явно баронът е харесал и самия Роджър Локлес — отбеляза пазителят. — И му вярва. Това не е малко.

— Той разбра съобщението ми — отговори Роджър — и намерението на вестоносеца. Барон Билдебург знае, че дори и неговата сила бледнее пред тази на Абеликанската църква. Има нужда от съюзници не по-малко от нас.

— Колко му каза за нас? — прекъсна го Джуравиел.

— Той и без това не питаше много — спокойно отвърна Роджър. — Повярва, че съм приятел и враг на неговите врагове. Не пита нищо за самоличността ви, освен това, което му казах за теб — кимна той към Пони.

— Добре си се справил — рече Елбраян след малко. — И какво ще стане сега?

Роджър сви рамене, сякаш се страхуваше от този въпрос.

— Баронът няма да остави нещата току-тъй, в това съм сигурен — каза той. — Обеща ми, че ще отнесе въпроса до самия крал, ако трябва, макар че се страхува да не запалим война между Църквата и държавата.

— Запалим? — попита Пони.

— Иска да отида като негов свидетел — обясни Роджър. — Помоли ме да дойда с него до Урсал, в случай, че разговорите му с познати монаси от Сейнт Прешъс не доведат до желания резултат.