Р. Салваторе - Духът на демона

— Отец де Унеро — отвърна абат Маркварт на незададения му въпрос.

— Де Унеро? — повтори невярващо Йойона. — Най-младият отец в Сейнт Мер-Абел, издигнат в ранг предварително заради смъртта на отец Сихертън?

— Убийството на отец Сихертън, извършено от Авелин Десбрис — бързо му напомни Маркварт.

— Той ще поеме водачеството над Сейнт Прешъс? — продължи Йойона, прекалено отвратен дори за да усети болката от последните си думи. — Ала тази позиция е много важна, предвид факта, че Палмарис остава близо до сраженията.

— И именно затова избрах Де Унеро — отвърна спокойно Маркварт.

— Избрал си го? — изуми Йойона. Такъв ход бе безпрецедентен, назначението на абат не бе дребна работа, дори ако ставаше зад стените на въпросния манастир. Това се решаваше от Събора на абатите!

— Няма време да свикаме Събор предварително — обясни Маркварт, — нито можем да чакаме до планираната среща през калември. Дотогава назначавам този, когото считам за най-подходящ предвид обстоятелствата. Отец Де Унеро ще замени Добриниън.

— Временно? — попита Йойона.

— За постоянно — остро отговори Маркварт. — А ти, отче Йойона, ще го придружиш.

— Ала аз тъкмо се върнах след много седмици на път — възрази Йойона, но разбра, че е победен и че е сбъркал в опита си да се добере до затворниците, да притисне Маркварт. И сега щеше да си плати.

Маркварт имаше право да забави процеса по канонизирането, а дали изборът на Де Унеро щеше да остане в сила, щеше да се реши на Събора, не по-рано. Йойона нямаше как да възрази, нито да се измъкне.

— Ще останеш в Сейнт Прешъс да помогнеш на отец… на абат Де Унеро — продължи Маркварт. — Ако той е доволен, може да се върнеш в Сейнт Мер-Абел.

— Ала аз имам по-висок ранг от него.

— Вече не — отговори Маркварт.

— Аз… Съборът няма да разреши това! — възрази Йойона.

— Това ще видим в средата на месец калември — отвърна Маркварт, — ако другите абати и техните гласуващи заместници считат за нужно да отменят решението ми, може би ти ще си новият абат на Сейнт Прешъс.

Ала по това време Маркварт вече щеше да е докопал камъните и всички монаси, които подкрепяха Йойона или просто му бяха приятели, щяха да изчезнат от Сейнт Мер-Абел, жертви на „инциденти“ като сполетелия брат Делман, или пък щяха да минат на страната на Маркварт след поредица от лъжи и заплахи. Или пък щяха да бъдат изпратени на мисии в далечни и опасни земи. До този миг отец Йойона не бе осъзнавал какъв ужасен противник може да бъде старият върховен абат.

— Може би ще се срещнем отново — каза Маркварт, махвайки му с ръка. — Ала заради спокойствието и на двама ни, се надявам това да не се случи.

„И така, всичко свърши“, помисли си Йойона.

Пред очите им се разкриха скупчени една до друга къщи, повечето от които ферми. Това бе на север от Палмарис и бе добре, че много хора бяха излезли от укрепения град и се бяха върнали в домовете си.

— Животът в областта се успокоява — отбеляза Конър. Той яздеше до Пони, която заедно с Бели’мар Джуравиел бе на гърба на Симфония, а Елбраян и Роджър бяха напред и водеха брат Юсеф, чиито ръце бяха вързани здраво зад гърба му.

— Скоро отново ще има мир — обеща Конър и това се стори вероятно на останалите, тъй като по пътя си не бяха видели нито едно чудовище.

— Каер Тинела и Земепад вероятно са били последните укрепления на изчадията в областта — разсъди пазителят. — Малцината, които са останали, не би трябвало да са проблем за гарнизона на Палмарис.

В този миг пазителят спря, хвана юздите на Симфония и го накара да спре. Погледна към Пони и Джуравиел и те веднага разбраха.

— Не можем да влезем в града — каза Елбраян на Конър, — нито дори да приближим толкова, че хората във фермите да ни видят. — Погледна брат Юсеф и допълни: — Дори фактът, че ни познават, може да ги изложи на риск.

Брат Юсеф отвърна остро:

— Вярваш ли, че Църквата ще се откаже от преследването си? — и се разхили злобно, сякаш не той бе пленникът в групата.

— Може би Църквата ви ще си има по-важни проблеми, когато истината за вашите действия в Сейнт Прешъс се разчуе — намеси се Конър, като застана с коня си между монаха и пазителя.

— И какви доказателства имаш за нелепите си обвинения? — бързо отвърна брат Юсеф.

— Ще видим — отговори Конър и се обърна към Елбраян. — С Роджър ще го отведем при чичо ми, ще използваме светските канали на властта, преди да видим каква част от Църквата ще застане на страната на това псе и господарите му.