Р. Салваторе - Духът на демона

— Нещастен случай по пътя — възрази Франсис.

— Крий греховете си, братко Франсис! — отговори Йойона — Те си остават за твоя сметка.

Франсис изсумтя презрително.

— Не можеш да разбереш в каква война сме въвлечени — възрази той. — Жал ти е за престъпници, докато невинни хора плащат с кръвта си за техните престъпления срещу Църквата и човечеството!

Отговорът на отец Йойона дойде под формата на тежък удар с лявата ръка. Но Франсис не се остави да бъде изненадан и успя да се извърне така, че ръката на Йойона само докосна лицето му, а възрастният отец залитна от пропуска. Франсис скочи зад него, сграбчи го здраво и наруши равновесието му.

Отец Йойона изстена и се извърна, ала само за момент, тъй като му причерня и след миг изпадна в безсъзнание.

— Братко Франсис! — извика смаяно младият монах и се втурна да ги разтърве. Франсис без съпротива пусна Йойона и той се стовари тежко на пода.

Той чу стъпките пред вратата си. Напред-назад, напред-назад, потъна в ритъма им и го остави да го отведе обратно до света на живите.

Светлината ослепи за миг очите му, тъй като в предишните дни бе стоял в тъмнина, ала щом очите му свикнаха, веднага разбра къде се намира — седеше на стол в личните покои на върховния абат Маркварт.

Маркварт и Франсис стояха пред него и не изглеждаха особено доволни.

— Нападнал си монах — започна рязко върховният абат Маркварт.

— Безочлив послушник, който имаше нужда от малко възпитание — отвърна отец Йойона, прогонвайки умората от очите си. — Брат, който имаше нужда от добър урок.

Маркварт погледна към самодоволния Франсис.

— Може би — съгласи се той просто за да стресне наперения млад мъж. — И все пак той само е изпълнявал моите заповеди.

Отец Йойона с мъка запази спокойствие, тъй като отчаяно искаше да каже право в очите на злия Маркварт какво мисли за него и за падналата му Църква. Ала само прехапа устни и остави стареца да продължи:

— Прекратил си задълженията си да подкрепиш канонизирането на брат Алабарне — разгневи се върховният абат. — Една достойна кауза, или поне така си мислех предвид съдбата на горкия абат Добриниън, тъй като монасите от Сейнт Прешъс имат нужда от мъничко кураж в тези мрачни времена. И какво правиш ти? Използваш времето, което съм ти дал, за да се шляеш из абатството и да се бъркаш в неща, които не те засягат.

— Как може да не ме е грижа за това, че невинни хора са държани като затворници в тъмниците? — отвърна отец Йойона спокойно и твърдо. — Как може да не ме засяга, че хора, които не са направили нищо лошо, и кентавър, който всъщност е герой, са бити и измъчвани в място, за което се предполага, че е свято?

— Измъчвани? — изсумтя върховният абат. — Ти пък какво знаеш за това?

— Ами исках да науча — отговори Йойона, — ала ти ми пречиш, както на мен, така и на останалите.

Маркварт отново изсумтя.

— Няма да оставя изплашените Чиличънкови и опасният Брадуордън да тревожат останалите. Те са моя отговорност.

— Твои затворници — поправи го Йойона.

Върховният абат Маркварт се спря и си пое дълбоко дъх.

— Не били извършили нищо лошо, казваш ти, ала ние имаме всички причини да вярваме, че кентавърът е бил съюзник на демона дактил и само случайното разрушение на Аида му е попречило да се включи в поход срещу всички богобоязливи хора на тоя свят!

— Случайно разрушение — повтори Йойона невярващо и със сарказъм.

— Това е изводът от моето разследване — внезапно изрева Маркварт и скочи към Йойона, като че искаше да го удари. — Ти реши да се занимаваш с нещо друго!

Само ако знаеше истината, отговори наум Йойона, щастлив, че е скрил древната книга в стаята си, преди да отиде при затворниците.

— А дори и с него не се занимаваш — продължи Маркварт. — И докато работеше върху някакви архаични текстове, които не могат с нищо да помогнат за сегашното тежко положение, един от нашите млади братя едва не загина!

Това накара Йойона да наостри уши.

— В двора — продължи Маркварт, — докато е работил върху нещо, което обикновено е грижа на отец Йойона, ала е било прехвърлено върху отец Де Унеро заедно с много други неща. Затова не е могъл да реагира, когато от тримата братя двама са се хлъзнали от колелото, а третият, горкият Делман, едва не е бил разполовен от внезапната тежест.

— Делман! — извика Йойона и почти скочи от стола, а Маркварт направи крачка назад. В ума му се прокрадна паника, внезапно се разтревожи за брат Браумин, когото не бе виждал вече дни наред. Колко ли инциденти се бяха случили?