Р. Салваторе - Духът на демона

Ала осъзна, че вълнението му само показва Делман като негов съучастник, затова се опита да възстанови самоконтрола си и седна пак на стола.

— Същият Делман, който ни придружи до Аида? — попита той.

— Има само един брат Делман — остро отвърна Маркварт, веднага усетил преструвката.

— Колко жалко — каза Йойона. — Жив е, нали?

— Едва-едва и може би не за дълго — отговори върховният абат и отново закрачи напред-назад.

— Ще го видя.

— Няма! — излая абатът. — Той е под грижите на отец Де Унеро. Забранявам ти да говориш с него. Няма нужда от извиненията ти, отец Йойона. Нека вината за твоето отсъствие тежи на твоите плещи. Може би така ще научиш кои са истинските ти задължения.

Мисълта, че някак е отговорен за станалото бе скандална, ала Йойона разбра заплахата зад нея. Маркварт не само използваше това като извинение да го държи настрана от брат Делман, но и бе оставил младежа в ръцете на Де Унеро, човек умел в изкривяването на умовете на хората, както свидетелстваха братята, пуснати по дирите на Авелин.

— Ти си ми свидетел, братко Франсис — каза Маркварт. — Предупреждавам те, отче Йойона, че ако приближиш брат Делман, последствията ще бъдат ужасни — и за теб, и за него.

Йойона бе изненадан, че Маркварт го заплаши така открито. Нали всичко се нареждаше както го иска, защо му трябваше да стига до такива крайности?

Не възрази, само кимна и излезе. Нямаше намерение скоро да застава на пътя на Маркварт. За брат Делман щеше да е по-добре, ако прекъснеше за известно време отношенията си с него. Освен това едва бе започнал работата си.

Хапна набързо, отиде до стаята си и въздъхна дълбоко, когато видя томчето на мястото му. Сетне се върна в древната библиотека, за да намери повече информация за този все по-заплетен пъзел.

Вратите бяха запечатани с тежки катинари. Един млад монах, когото Йойона изобщо не познаваше, бе застанал на пост.

— Какво означава това? — попита отецът.

— Никой не може да влиза в древните библиотеки — отвърна механично монахът. — По заповед на…

Йойона не го изчака да довърши, обърна се и хукна нагоре по стълбата. Не бе изненадан да открие, че абат Маркварт го чака в личните си покои, този път сам.

— Не каза, че прекратяваш работата ми — започна отец Йойона, искаше да започне внимателно тази битка, тъй като вярваше, че тя ще се окаже решаваща.

— Сега не е времето да се тревожиш за светостта на брат Алабарне — спокойно отвърна върховният абат. — Не мога да си позволя един от отците ми да си губи времето в тъмниците.

— Интересно — отговори Йойона, — при положение, че много от най-верните ти братя си губят времето в други тъмници.

Видя как в очите на Маркварт блясва ярост, ала абатът бързо се овладя.

— Процесът по канонизирането ще изчака края на войната — каза той.

— Която по всички данни може би вече е завършила — бързо отвърна Йойона.

— И докато опасността за Ордена отмине — добави Маркварт, — разумно е да предположим, че след като паур може да се добере до абат Добриниън, нито един от нас не е в безопасност. Враговете ни сега са отчаяни, тъй като войната се развива зле за тях. Вероятно ще се опитат да убият още някой от влиятелните водачи на човечеството.

Йойона едва сдържа езика си, преди да обвини Маркварт на място, че е изфабрикувал убийството на Добриниън. Не го беше грижа вече за него самия, би обвинил Маркварт публично, открито, започвайки битка, която вероятно щеше да му коства живота. Ала не можеше, напомни си той неколкократно в следващите няколко мига. Трябваше да мисли и за другите — Делман, Браумин Херде, Марлборо Висченти и нещастните затворници. Заради тях и не заради себе си още не можеше да започне битката с Маркварт.

— Процесът ще изчака докато откраднатите камъни бъдат върнати — продължи Маркварт.

— Значи ще си губя времето на горните нива — осмели се да отговори Йойона.

— Не, имам друга работа за теб — отвърна Маркварт — по-важна. След като вече си добре, достатъчно здрав, че да нападнеш друг монах, ще трябва да се приготвиш за път.

— Ала ти каза, че светостта ще почака — отвърна Йойона.

— Така е — отговори Маркварт — ала твоята цел вече не е Сейнт Хонс. Отиваш в Палмарис, в Сейнт Прешъс, за да присъстваш на назначението на новия абат.

Отец Йойона не можа напълно да скрие изненадата си. Нямаше монах в абатството, готов за тази работа и заради това, доколкото знаеше той, нищо за наследяването не бе обсъждано, това бе работа на Събора на Абатите по-късно тази година.