Р. Салваторе - Духът на демона

Виейки от болка, Данделион отново се завъртя и замахна с юмрук, но пазителят отстъпи встрани и отвърна с мощна серия от удари в лицето и гърдите му. Огромният монах продължи да напада, ръмжейки от болка, и поемаше ударите, за да докопа Елбраян и да го стисне в мощната си прегръдка.

Пазителят го сграбчи за брадичката, а с другата ръка го хвана за косата, за да завърти рязко главата му, но внезапно спря, защото чу странно хрущене в гърдите на монаха. Първо реши, че Данделион някак е извадил кинжала си, ала после видя стоящия зад него Конър и разбра.

Мечът на Конър излезе право през гърдите на монаха, който се отпусна в ръцете на пазителя.

— Копеле — промълви мрачно Конър и се завъртя така, че дръжката на меча да остане в ръцете му, докато Данделион пада на земята.

Нощната птица остави тялото на монаха, отиде до Симфония и взе Ястребокрилия. Приготви стрела и се обърна към Юсеф. Прицели се, ала заплахата бе отминала и той не можеше просто да убие този човек.

— Недей — каза Пони и пазителят отпусна тетивата.

— Аз ще го убия — каза мрачно Конър и изтегли меча си от трупа.

— Така както си виси там беззащитен? — попита скептично Пони.

Конър изрита ядно пръстта.

— Пусни го да падне тогава — каза той, ала просто от яд. Не можеше да убие беззащитен човек.

— Отиваме при нашите приятели — каза пазителят на Юсеф, — които твоят абат несправедливо държи като затворници.

Юсеф изсумтя на абсурдността на това твърдение.

— И ти ще ни водиш — довърши пазителят.

— Към Сейнт Мер-Абел? — изуми се монахът. — Идиот. Нямаш представа какво могъщество се крие в тази крепост.

— Като това, което те изненада тук? — спокойно отвърна пазителят.

Това вбеси Юсеф. Той присви очи и се втренчи в Елбраян.

— Колко време смятате да ме държите така? — попита той спокойно. — Убийте ме сега, иначе ще отмъстя…

Прекъсна го малка фигура, която профуча край него и го завъртя във въздуха. Той размаха ръце, за да я изблъска, но осъзна, че е изпуснал слънчевия камък. Когато най-после отново се изправи, видя крилатия елф с лекота да се приземява зад другите.

— Както и предположи, Нощна птицо, слънчев камък — каза Джуравиел и показа малкото камъче. — Подозирам, че гранатът е или в торбата на кръста му, или у мъртвеца.

Елбраян внимателно наблюдаваше Юсеф и видя, че думите на елфа го изнервиха.

— Може да има и камък на душата — намеси се Пони, — за да поддържа връзка с господарите си.

— Е, няма да му позволим да го използва — каза Конър, като се подсмихваше. — Ала не съм съгласен с вашето решение, няма да ни води към Сейнт Мер-Абел, а към Сейнт Прешъс, където ще отговаря за убийството на абат Добриниън. Лично ще го отведа там заедно с Роджър Локлес, та да може Църквата да научи истината за своя върховен абат!

Елбраян се втренчи в Конър и за миг дори съжали, че го бе спасил.

Ако се бе поколебал само за момент, този мъж, който така жестоко бе наранил Пони, вече нямаше да е между живите.

Пазителят обаче не искаше да допуска подобна слабост, затова веднага прогони тези черни мисли от ума си. Знаеше, че и сам щеше да посрещне смъртоносния удар на монаха, ако това бе единственият начин да спаси Конър или друг от спътниците си.

След това той погледна Юсеф и се замисли върху думите на благородника. Помнеше фанатизма на първия брат Правда и разбра, че Юсеф няма да ги отведе до абатството, независимо от заплахите. Ала ако стореха така, както искаше Конър, може би нямаше да са сами в похода си за освобождението на техните приятели.

Нямаше ли тогава Църквата да признае своето съучастничество и по този начин да се отрече от върховния абат?

Изглеждаше разумно.

— Доведете го — каза пазителят.

Бели’мар Джуравиел полетя от издатината, като буташе мятащия се Юсеф. Използвайки лъка си като тояга, елфът смушка мъжа към скалната тераса. В началото Юсеф не се съпротивляваше, ала когато приближи ръба и падането не изглеждаше така далечно, той внезапно се обърна и хвана лъка на Джуравиел, който обаче мъдро го пусна. Монахът нямаше как да спре устрема си и продължи да се върти нататък.

За да види как Елбраян го посреща с вдигнат юмрук.

Ударът изпрати брат Юсеф обратно във въздуха и той изгуби съзнание.

Развеселен от гледката, Джуравиел прибра лъка си и докара вече безчувствения монах на издатината.

От всички задачи, които изпълняваха монасите от Сейнт Мер-Абел, брат Делман смяташе тази за най-трудна. Той и още двама монаси бяха завързани към спиците на огромно водно колело и превиваха гръб, за да го завъртят, пъшкайки и стенейки, дълбаейки в земята с пети, ала често падайки под огромната тежест.