Р. Салваторе - Духът на демона

Брат Юсеф се ухили злобно, гранатът му подсказа, че горе се прави магия. Той прибра камъка в една торбичка на въжето, служещо му за колан над кафявото расо. Двамата с Данделион отново бяха облекли монашеските роби, щом напуснаха града. Извади слънчевия камък и хвана Данделион за ръка, за да удвоят силите си и да направят антимагичния щит още по-силен.

— Ще се опитат да използват магията срещу нас — обясни Юсеф. Това е най-силният им коз, не се съмнявай. И ако сме достатъчно силни да надделеем, обикновените им оръжия ще са безсилни срещу нашите умения.

Данделион, добре обучен и силен физически, се ухили при мисълта за истинска битка.

— Ще убием първо спътниците на жената — обясни Юсеф. — Тогава ще нападнем и нея. Ако трябва да я убием, така да бъде. Иначе я вземаме с камъните и тръгваме по пътя си.

— Към Палмарис, нали? — попита Данделион, искаше още един шанс да довърши Конър Билдебург.

Юсеф поклати глава, знаеше колко важна е мисията им.

— През града и право към Сейнт Мер-Абел — отговори той. Сложи и другата си ръка върху тази на Данделион. — Съсредоточи се.

Няколко мига по-късно, с издигнат силен антимагичен щит, двамата започнаха да се катерят по каменистия хълм бързо и тихо.

Щом стигнаха почти до върха, се усмихнаха дори по-широко, тъй като зад жената стоеше Конър Билдебург. С един удар щяха да ударят два заека.

Спогледаха се, координирайки движенията си, сетне скочиха на върха, приземявайки се елегантно и заемайки защитна стойка.

— Добре дошли — поздрави ги Конър весело. — Нали ме помните?

Юсеф погледна Данделион, сетне внезапно се хвърли напред, като прекоси почти една трета от разстоянието до седналия спокойно на земята мъж. Но в следващия миг монахът внезапно се присви, тъй като в прасеца му се заби малка стрела, която проникна чак до сухожилието.

— Не мисля, че приятелите ми ще ви позволят да приближите — весело каза Конър.

— Не разбирате колко безнадеждна е вашата ситуация — добави Роджър Локлес, излизайки иззад една скала и заставайки до Пони и Конър. — Случайно да познавате някой, когото наричат Нощната птица?

Като по сигнал пазителят, великолепен на гърба на Симфония и с Ястребокрилия в ръка, излезе от горичката.

— Какво да правим? — прошепна брат Данделион.

Юсеф погледна гневно Конър.

— Ти посрами чичо си и целия си род — изръмжа той. — Сега си престъпник, както и тези парцаливи глупаци, които наричаш свои приятели.

— Смели думи за някой в твоето положение — отвърна спокойно Конър.

— Така ли мислиш? — попита Юсеф, внезапно също успокоен. С ръката, с която придържаше ранения си крак, той даде тих знак на Данделион.

Внезапно и яростно Данделион се втурна покрай спътника си към Конър, който се изправи и изтегли меча си. Едрият монах нападна така бързо, че никой не можа да реагира. Той отблъсна меча на Конър и го принуди да се приведе с коварен удар в гърлото му. Сетне го прекрачи и се насочи към Роджър, който пак се скри зад скалите.

Юсеф отскочи на здравия си крак зад Данделион, за да хване Пони в смъртна хватка и си отвори път за бягство. Ала подцени съперницата си, защото не подозираше колко силна е със светите камъни. Антимагичният щит бе мощен, но не чак толкова, така че дори и с общата си концентрация двамата не можеха да я победят.

Юсеф усети как кракът му се хлъзва, ала вместо да падне, се издигна във въздуха. Ускорението продължи да го тласка към Пони, ала когато я достигна в непознатото състояние на безтегловност, той се превъртя във въздуха. Тогава усети внезапна болка в гърба — Пони се претърколи и го изрита и с двата крака към ръба на възвишението, където той увисна безпомощно.

Ужасѐн от нападението, Роджър не бе в състояние да помогне, когато Данделион се извърна и отново удари Конър, който се опитваше да се изправи, а сетне се стовари върху него и го притисна към земята.

Огромният монах вдигна ръка с изпънати пръсти, за да нанесе смъртоносен удар върху разкрития врат на Конър.

Конър изпъшка и се опита да изкрещи и да се освободи. Притвори очи, ала ударът не дойде. Отвори ги и видя, че Данделион още стои над него, опитвайки се да нанесе удара, а на лицето му е изписано смайване от това, че някой може да спре могъщата му ръка.

Нощната птица го държеше за китката.

Данделион се извърна с изумителна ловкост за толкова огромен човек, изправи се и опита да изблъска пазителя с рамо. Ала Елбраян се извъртя под ръката му така рязко, че изкълчи лакътя му.