Р. Салваторе - Духът на демона

— Нещо много сигурен си станал — отбеляза тя.

Елбраян се ухили широко.

— Куинтал бе смъртоносен противник — напомни му Пони, — едва не победи мен, теб и Авелин.

— Само защото бе избрал бойното поле по свой вкус — отговори пазителят. — Изненада ни, сам избра терена на битката и се подготви за нея.

Тези двама убийци сигурно са опасни, ала ако ги изненадаме на избрано от нас място, не се съмнявам, че ще приключим битката бързо.

Пони не бе толкова сигурна.

— Единственият недостатък на Куинтал бе арогантността му — отвърна пазителят. — Твърде рано се разкри във „Виещата Шийла“, понеже чувстваше, че е непобедим и че е по-добре обучен за тази битка.

— В което има доза истина — рече Пони.

— Неговите тренировки и тези, през които са минали сегашните ни противници, не могат да се сравняват с обучението, което съм получил от Туел’алфарите, нито пък с това, което ти научи от мен и Авелин, от това, което и двамата научихме в месеците на дълги битки. А и имаме трима силни съюзници. Не, определено напрежението ми преди тази битка е доста по-малко. Ако успееш да засечеш противниците ни с граната, ще ги отведем до избрано от нас място и ще започнем битка, в която те ще бъдат изненаданите.

Това се стори разумно на Пони, а и тя наистина вярваше, че може да засече убийците по този начин. Монасите използваха магия, за да уловят такава, и сигурно сега ги търсеха така.

— А щом ги засечем, ще знаем, че и те са ни усетили — продължи пазителят. — Ще знаем целта им, а те нашата — не.

— Ние ще изберем времето и мястото на битката — каза Пони и веднага започна работа. Скоро улови употребата на магия, тъй като монасите вероятно също използваха гранат. Обаче ги засече за малко, защото установи, че двамата са я усетили и са променили посоката си.

— Вдигнали са щит със слънчевия камък вероятно — обясни жената на Бели’мар Джуравиел, който се бе присъединил към тях.

— Не е ли и това магия? — попита елфът. — Не може ли и тя да се засече?

Пони сбърчи чело при тази проста, но все пак погрешна логика.

— Не е същото — опита се да обясни тя, — слънчевият камък е антимагия. Мога да направя такъв щит от дръжката на Буря и тогава гранатът на нашите врагове няма да им свърши никаква работа.

Джуравиел поклати нежната си глава, без да повярва и на дума от чутото.

— Целият свят е магически, казваме ние, елфите — обясни той. — Всяко растение, всяко животно има в себе си магия.

Пони сви рамене, не виждаше смисъл да спори.

— Ако слънчевият камък блокира всяка магия, той би бил дупка в света — продължи Джуравиел. — Празнота, кръпка в магическото покривало, легнало над света.

— Аз не мога… — започна Пони.

— Защото не си научена да виждаш света през очите на Туел’алфар — прекъсна я елфът. — Присъедини се с мен в пътуване на духа, както си правила с Авелин, и заедно ще открием тази кръпка, а с нея и нашите врагове.

Пони се замисли за това само за минута. Нейното сливане с Авелин чрез хематита бе много лично, интимно и я оставяше изключително ранима, ала когато погледна елфическия си приятел, не усети никаква заплаха. Не вярваше в правотата на Джуравиел — макар той да говореше само за по-различен поглед към нещата, — ала извади камъка на душата и двамата минаха през граната. Пони бе удивена да види колко жив изглежда светът, с магия във всяко животно и всяко растение. Много скоро откри кръпката, описана от Джуравиел, забеляза монасите тъй лесно, все едно ползваха гранат, а не слънчев камък.

Води ме, каза й Джуравиел и тя усети, че физически е станала от мястото си, следвайки пътеката към своите врагове.

Когато се върна в лагера, само след три часа, докладът й за монасите надхвърли всички очаквания на Елбраян. Елфът ги бе наблюдавал скрит в клоните на едно дърво. Важна бе информацията за оръжията им, тъй като нито едно от тях не бе за стрелба, имаха само една или две ками и малко магически камъни. Джуравиел беше дочул част от разговора им — че Пони трябва да бъде хваната жива, за да я отведат при върховния абат.

Пазителят се усмихна. С лъковете, крито имаха, и камъните на Пони щяха да отблъснат всяка атака отдалеч, а приказките им как щели да я отведат жива подсказваха, че си нямат и идея с кого са се захванали.

— Доведи ги при нас — каза той на Пони. — И нека подготвим бойното поле.

Малкото плато изглеждаше очевиден избор за лагер, защото бе на скална тераса на един хълм, към която имаше само един път, хлъзгав и открит.

Това бе открита местност, на която пращеше малък огън, обкръжен от три страни със скали, а от четвъртата с малка горичка.