Р. Салваторе - Духът на демона

— Капитан Аджонас и неговият „Бягащият с вятъра“ бяха по-добрият избор — призна Алу’мет. — Той бе плавал из океана, преди аз да се науча да работя с веслата.

— Познавал си Аджонас? — попита Йойона. — И знаеш за края на „Бягащият с вятъра“?

— Всеки моряк по Скършеното крайбрежие го знае — отвърна капитан Алу’мет. — Случило се точно на излизане от Залива на Вси светии, казват. Мръсна работа, но съм удивен, че опитен човек като Аджонас е загубил кораба си на толкова плитко място.

Йойона само кимна, нямаше сили да разкрие ужасната истина, да каже на този човек, че Аджонас и хората му са били избити в защитените води на Залива на Вси светии от светите хора на религията, на която Алу’мет доброволно се бе посветил.

Спомняйки си това, отец Йойона не можеше да повярва, че бе подкрепил този план, тази ужасяваща традиция. Винаги ли е било така, както Църквата твърдеше?

— Бяха добър екипаж с хубав кораб — почтително довърши Алу’мет.

Йойона кимна, макар че почти не познаваше никой от моряците и бе видял само капитан Аджонас и неговата дясна ръка, Бънкъс Смейли, когото изобщо не хареса.

— Върви и се наспи, отче — каза капитан Алу’мет. — Предстои ти тежко пътуване.

Йойона също реши, че е добре да прекъсне разговора. Без да иска, Алу’мет му бе дал много теми за размисъл, спомени, които трябваше да бъдат видени в нова светлина. Това не значи, че съм съгласен с всички, които прилагат догмите й, бе казал капитанът, думи, които за обезкуражения отец звучаха почти пророчески.

Йойона спа добре, най-здравият сън, откакто бе дошъл в Палмарис, откакто светът бе полудял. Викът, че се виждат светлините на пристанището, го събуди с изгрева, той събра малкото си вещи и хукна към палубата, като мислеше, че ще види дългите кейове на Палмарис.

Ала единственото, което видя, бе мъглата, плътна сива покривка.

Целият екипаж бе на палубата, а повечето бяха на перилата и държаха фенери, за да разпръснат сивия покров. Оглеждат се за скали и за други кораби, помисли си Йойона и потрепери. Видът на капитан Алу’мет обаче го успокои. Високият мъж стоеше уверено, сякаш не ставаше нищо необичайно. Йойона си проправи път към него.

— Чух вик за пристанищни светлини — каза монахът, — макар че се съмнявам да сте ги забелязали в тази мъгла.

— Видяхме ги — увери го Алу’мет усмихнат. — Близо сме и приближаваме все повече.

Йойона проследи погледа на капитана през мъглата. Нещо — не знаеше какво — му се струваше нередно, като че вътрешният му компас се бе повредил. Остана притихнал дълго, опитвайки се да определи какво става, когато забеляза петното слънчева светлина на хоризонта.

— Пътуваме на изток — каза той внезапно и се обърна към Алу’мет, но Палмарис е на западния бряг.

— Мислех, че искаш да си спестиш часовете на претъпкания ферибот — обясни Алу’мет. — Още повече, че той няма да тръгне в тази мъгла.

— Капитане, не трябваше…

— Няма проблеми, приятелю — отвърна Алу’мет. — И без това нямаше да ни пуснат в пристанището на Палмарис, преди мъглата да се разпръсне, затова вместо да пуснем котва, ние се отправихме към Амвой, по-малко пристанище с по-малко правила.

— Земя на хоризонта! — долетя вик.

— Дългият док на Амвой! — потвърди друг моряк.

Йойона погледна към Алу’мет, който само му намигна и се усмихна.

Скоро „Сауди Ясинта“ с лекота се плъзна зад един от дългите докове на Амвой, а опитните моряци бързо го закотвиха.

— Желая ти всичко хубаво, отче Йойона от Сейнт Мер-Абел — каза Алу’мет искрено, докато превеждаше монаха по трапа. — Нека загубата на абат Добриниън да даде сила на всички ни. — Той стисна здраво ръката на Йойона и монахът се обърна да си тръгва. На края на мостчето той се спря, разкъсван от борбата между благоразумието и съвестта му.

— Капитан Алу’мет — каза той внезапно и се обърна. Забеляза неколцина моряци наоколо. Гледаха го с очакване, но той не позволи това да го разколебае.

— В следващите месеци ще чуете истории за мъж на име Авелин Десбрис. Брат Авелин, някога от Сейнт Мер-Абел.

— Това име ми е непознато — отговори капитан Алу’мет.

— Но ще го чуеш — увери го отец Йойона, — ще чуеш ужасни истории за този човек, които ще го представят за крадец, убиец и еретик. Ще чуеш името му като синоним на адски пламъци.

Капитан Алу’мет не отговори и Йойона се спря за миг, преглъщайки.

— Казвам ви го съвсем честно — продължи монахът, като добре разбираше, че пресича много тънка граница. Отново преглътна и продължи: — Тези истории са неверни. Уверявам ви, че брат Авелин бе човек, следващ Божията воля през целия си живот.