Р. Салваторе - Духът на демона

Елфът не го погледна, взирайки се надалеч.

— Иди и кажи на Нощната птица да им подготви изненада — каза той на Роджър.

— Ала той каза да не влизаме в битка — възрази Роджър.

— Това са само гоблини — отговори Джуравиел, — а ако са част от по-голяма група, могат да ни обградят, затова трябва да бъдат победени бързо. Кажи на Нощната птица, че настоявам да атакуваме.

Роджър погледна елфа и за момент Джуравиел реши, че той няма да се подчини на заповедта. Ала младежът преглътна възраженията си, кимна и се затича.

— И, Роджър — спря го елфът, преди да е направил и пет крачки.

Роджър се обърна и го погледна.

— Кажи на Нощната птица, че планът е твой — каза му Джуравиел — и че имаш пълната ми подкрепа. Кажи му, че считаш, че трябва да ударим гоблините бързо и здраво. Планът е твой.

— Но това е лъжа — възрази Роджър.

— Така ли? — попита елфът. — Когато чу за гоблините, не пожела ли най-напред да ги нападнем? Не те ли спря само верността към заръките на пазителя?

Младежът сви устни.

— Нищо лошо няма в това понякога да не си съгласен — обясни Джуравиел. — Ти доказа неколкократно, че твоето мнение по тези въпроси е ценно. Нощната птица го знае, Пони го знае, зная го и аз.

Роджър се обърна и се затича, а този път крачката му бе много полека.

— Бебето ми! — изпищя жената. — Моля ви, не го наранявайте! Умолявам ви!

— Кво? — попита един гоблин главатаря си, чешейки главата си при неочаквания глас.

Групата бе дошла от Мочурливите земи и не знаеше добре езика на тези земи. От опита си с паурите обаче знаеха достатъчно думи, за да разберат значението на чутото.

Главатарят на гоблините забеляза, че подчинените му нетърпеливо се разшаваха. Бяха жадни за кръв, макар че не желаеха истинска битка, а сега като че в ръцете им бе паднала лесна плячка. Облаците над тях се бяха разпръснали и нощта бе осветена от пълната луна.

— Моля ви — продължи невидимата жена, — та те са само деца.

Гоблините не издържаха. Преди главатарят да каже нещо, те се втурнаха към гората, като всеки искаше да се отчете с първото убийство.

От сенките долетя още един вик, ала той не изглеждаше да идва от по-близо. Гоблините продължиха със сляпата си атака, търчаха из храстите, препъваха се в корените, но бързо се изправяха и продължаваха напред. Накрая всички стигнаха до малко сечище, заградено от едната страна от канари, отляво от борови дървета, а отдясно от гъста горичка от дъбове и явори. Иззад боровете долетя гласът на жената, ала вече не звучеше така изплашен, пееше песен:

Тичат здраво гоблини, за глупостта им песни ще се пеят, че пак заради нея, няма те да остареят!

— Кво? — отново попита гоблинът своя предводител.

Друг глас, мелодичен и ясен, елфически, продължи импровизираната песен.

Още песни долетяха, обърквайки чудовищата, а скоро римите бяха последвани от шумен смях. Накрая отекващ и силен глас се присъедини към песента, с тон спокоен и сериозен, и гората притихна, щом се чуха думите:

Когато завърши, мъжът изведе могъщия си черен жребец от сенките и се разкри пред зашеметените гоблини.

— Нощната птица — прошепна един гоблин и всички от бандата разбраха, че са наистина обречени.

Недалеч от една могила Конър Билдебург наблюдаваше разкрилия се пред него спектакъл с жив интерес. Тъй като гласът на жената го бе преследвал много дълго, глас, в който се бе вслушвал дълги прекрасни месеци.

— Бих ви дал шанс да се предадете — каза пазителят, — ала се опасявам, че няма къде да ви държа, а и нямам вяра на смрадливия ви вид.

Главатарят на гоблините смело пристъпи напред и стисна оръжието си.

— Ти ли си предводителят на тази парцалива банда? — запита го пазителят.

Отговор не последва.

— Какво безочие! — възмути се пазителят и посочи покритата с шлем глава на гоблина. — Умри!

Остро изречената заповед накара всеки гоблин да подскочи, а сетне да се ококори невярващо, когато главата на предводителя им се изкриви с пукане на една страна. Същият този предводител, който със сила си бе спечелил позицията на главатар, просто умря.

— А сега кой е предводителят ви? — заплашително попита пазителят.