Р. Салваторе - Духът на демона

Конър се заслуша по-внимателно, когато двама гоблини започнаха да спорят за крайната им цел. Единият искаше да идат на север, към Земепад и Каер Тинела.

— Ах! — скастри го другият. — Знаеш, че Кос-косио е мъртъв, както и Майер Дек! Там са само Нощната птица и убийците му! Градовете са загубени за нас, глупако, всеки ден върху тях се сипят огнени кълба!

На лицето на Конър разцъфна усмивка. Той се върна в своя лагер и поспа няколко часа, но стана много преди зората. Отново последва гоблинската банда, като мислеше да ги заобиколи от запад, в случай че все пак решаха да изследват областта около Каер Тинела и Земепад.

Този ден валеше по-силно, но Конър почти не забеляза това.

Починаха си под покрива на сградите, като се подкрепиха с вода от кладенеца и скоро откриха пресни яйца и мляко. Намериха и фургон в хамбара, както и вол, който да го тегли, и няколко точила, с които да наточат оръжията си и една вила, която според Томас щеше да изглежда добре, забита в търбуха на някой великан. Роджър претърси всяко кътче на фермата и намери тънко, но здраво въже и кранче със скрипец, достатъчно малко, за да ги носи, без да му създават трудност. Нямаше идея за какво може да му потрябват, освен ако фургонът не затънеше в калта, но все пак ги взе.

И така, когато напуснаха фермата същата нощ, бежанците бяха отпочинали и готови за последния етап от пътя към сигурността.

Както обикновено, Роджър и Джуравиел поеха напред, като елфът минаваше ефирно по ниските клони на дърветата, а неуморимият Роджър тичаше наоколо, винаги нащрек за някоя опасност.

— Днес се справи много добре — каза неочаквано Джуравиел, изненадвайки Роджър. Младежът погледна елфа любопитно. Не бяха говорили, откак Джуравиел го бе натупал, освен когато трябваше да набележат пътеки за разузнаване.

— Когато забеляза фермата и хамбара, ти прие задачата, която Нощната птица ти даде, без да спориш — обясни елфът.

— Какво друго можех да сторя?

— Да спориш — отговори елфът. — Онзи Роджър Локлес, когото видях за пръв път, може би щеше да прецени оставането в кервана като обида за способностите си, щеше да мърмори и да се оплаква и вероятно пак да отиде до фермата. Всъщност онзи Роджър вероятно нямаше дори да донесе вестите на Нощната птица и другите, не и преди пръв да види паурите и гоблините.

Роджър се замисли за миг и прецени, че елфът е прав. Когато за пръв път видя фермата, инстинктите му подсказаха да я приближи и огледа по-добре, дори да направи някоя дяволия. Ала размисли, реши, че е опасно, не толкова за него, колкото за останалите, които не бяха толкова далеч назад. Дори и да не го хванеха — което му се струваше вероятно, каквито и да бяха чудовищата вътре, — може би щеше да се наложи да се прикрие и керванът нямаше да е предупреден навреме, а щеше да навлезе в битка, и то при неблагоприятни обстоятелства.

— Ти разбираш това — продължи елфът.

— Знам какво направих — простичко отвърна Роджър.

— И го направи добре — каза Джуравиел, сетне се усмихна хитро. — Учиш се бързо.

Очите на Роджър се присвиха и той ядовито погледна елфа, не искаше да си спомня за „урока“.

Ала усмивката на Джуравиел го обезоръжи и той преглътна гордостта си. Знаеше, че нямат сметки за уреждане. Наистина бе научил урока си. Провалът в тази ситуация щеше да коства повече от собствения му живот и така, той трябваше да приеме съветите на по-опитните от него.

Той се успокои и дори успя да се усмихне и кимна.

Джуравиел внезапно наостри уши, а погледът му пробяга встрани.

— Някой приближава — каза той и изчезна нагоре по дървото така бързо, че Роджър премигна невярващо.

Той също побърза да се скрие. Скоро забеляза приближаващия се и се отпусна, като видя, че е жена от групата им, също отишла да разузнава напред. Той така я стресна, като изскочи иззад дървото, че тя замалко да забие кинжала си в гърдите му.

— Изнервена си май — каза меко Роджър.

— Идват врагове — отвърна жената, — движат се на запад. Намират се южно от нас.

— Колко са?

— Поне две дузини, а може и повече.

— И какви са? — долетя въпрос от дървото.

Жената погледна нагоре, макар да знаеше, че няма да види ловкия приятел на Нощната птица. Малцина от разузнавачите бяха виждали Джуравиел, макар че всички бяха чували мелодичния му глас.

— Гоблини — отвърна тя, — само гоблини.

— Върни се назад тогава — каза й елфът. — И отнеси вестта на останалите разузнавачи.

Жената кимна и се отдалечи.

— Можем да ги оставим да минат покрай нас — каза Роджър, когато Джуравиел се появи пред него, кацвайки на един нисък клон.