Р. Салваторе - Духът на демона

Абатът само се изсмя, необезпокоен, но Франсис, ужасен от това, че някакъв селяк може да направи подобно нещо, удари Грейди с лакът по главата. Човекът простена и падна, а в следващия миг Франсис го връхлетя и го изрита в главата, а сетне го обърна по корем и изви ръцете му зад гърба.

Грейди не каза нищо, беше твърде замаян.

— Достатъчно, братко Франсис — спокойно рече Маркварт и махна с ръка. — Действията му само потвърждават, че е обърнал гръб на Абеликанската църква и на всичко добро и красиво в този свят.

Ала Грейди просто остана под брат Франсис, стенейки тихо.

— Хайде, явно няма да научим нищо важно от него тази вечер — отбеляза Маркварт.

— Съжалявам, отче — разтревожено каза Франсис, ала Маркварт не рече нищо. Предвид това, което бе започнал, върховният абат бе в прекалено добро настроение и нямаше да позволи нещо да го развали.

— Отведи го в леглото му.

Брат Франсис вдигна Грейди на крака и понечи да си тръгне, но внезапно се спря, когато осъзна, че Маркварт не го следва.

— Ще се насладя на спокойната нощ — обясни върховният абат.

— Сам? — попита Франсис — Навън?

— Махни се — нареди му Маркварт, — нищо не ме заплашва.

Франсис нямаше избор, освен да последва заповедта. Стана бавно, често поглеждайки назад, и всеки път виждаше как върховният абат стои спокоен и безстрашен. Наистина Маркварт бе напълно сигурен в своята безопасност, защото, макар да не го знаеше, той не бе сам.

Духът на Бестесбулзибар бе с него, доволен от решенията, които сам бе вдъхновил в тази тъмна нощ.

Много по-късно Маркварт се прибра и заспа така дълбоко, че когато Франсис дойде да го събуди призори, му каза да поспи още малко. Няколко часа по-късно Маркварт стана и видя хората си развълнувани, а брат Франсис много нервен да крачи около трите вагона, в които бяха тримата Чиличънкови.

— Той няма да се събуди — рече братът на Маркварт, когато абатът дойде да види какво става.

— Кой?

— Синът им, Грейди — обясни Франсис, клатейки глава, сетне посочи фургона, в който беше човекът. Маркварт влезе вътре и излезе с мрачно изражение.

— Погреби го край пътя — каза върховният абат, — в плитък гроб, без отличителни знаци.

Сетне мина покрай Франсис, като че нищо не бе станало и бе дал рутинна заповед. След миг обаче спря и се обърна.

— Не искам никой от другите затворници, особено опасният кентавър, да разбере нещо — каза той. — Освен това, братко Франсис, погреби го лично, след като керванът потегли.

Франсис го погледна паникьосан, на което Маркварт само се изсмя и си тръгна, оставяйки го сам с вината му.

Мислите на Франсис бушуваха в съзнанието му. Той бе убил човек!

Нощта преди това бе ударил или ритнал Грейди прекалено силно.

Припомни си събитията отново и отново, чудеше се как е могъл да извърши подобно нещо, опитваше се да не изкрещи от отчаяние.

Трепереше и въртеше очи във всички посоки. Усети как по челото му избива пот, когато видя как върховният абат отново приближава към него.

— Спокойно, братко — каза Маркварт, — беше нещастен случай.

— Аз го убих — изстена в отговор брат Франсис.

— Ти защити своя върховен абат — отговори Маркварт, — ще ти направя литургия за опрощение на греховете в Сейнт Мер-Абел, но те уверявам, че молитвите ти за разкаяние ще бъдат леки.

Опитвайки се да скрие усмивката си, Маркварт го остави отново.

Ала брат Франсис не можеше да бъде така лесно успокоен. Разбираше логиката зад думите на Маркварт — онзи все пак се бе изхрачил в лицето на върховния абат на Абеликанската църква — но оправданията не стигаха сърцето му. Пиедесталът, на който сам се бе издигнал, вярата, че е над останалите, изведнъж се срути. И преди бе правил грешки, разбира се, но не толкова тежки. Помнеше всички моменти от живота си, когато си бе представял, че само той е истински, а всичко останало, всеки друг, е част от неговото съзнание. Но сега внезапно усети, че е просто човек, много малък играч в прекалено голяма игра.

По-късно тази сутрин, когато керванът се отдалечи, брат Франсис изсипваше пръст върху лицето на Грейди Чиличънк. В едно потъмняло кътче на сърцето си, Франсис знаеше, че е едно проклето създание. Но тогава подсъзнателно сърцето и душата му полетяха към върховния абат, защото в неговите очите не бе извършено престъпление, не бе сторен грях. В очите на този човек брат Франсис можеше да запази илюзиите си.