Р. Салваторе - Духът на демона

— Собственият ни дом в Дъндалис бе унищожен преди години — каза Пони — и после построихме всичко наново с Белстър и останалите. А сега бе унищожен отново.

— И пак ще бъде построен — твърдо каза Елбраян. — Къщите могат да се построят, ала погубените хора не се връщат.

— Семейството ми бе избито в тази атака — каза Пони, поставяйки нежно ръката си на рамото на младежа.

— Както и моето — добави Елбраян. — Тогава загубих всичките си приятели.

Изражението на Роджър се смекчи за момент, когато погледна Пони, ала после той се отдръпна и очите му се изпълниха с гняв.

— Не ми разправяй за твоята мъка — излая той, — знам какво е да загубиш приятелите и семейството си. И не се страхувам. Джуджетата са в Каер Тинела, моят дом, затова ще отида там и ще се отърва от всяко едно от тях. Ти отложи това, но след успеха на атаката ни не можеш да го спреш. Хората ще последват мен, Нощна птицо — каза той и посочи гърдите си. — Мислиш, че ти си водачът им, но не ти, а Роджър Локлес спаси затворниците в последната атака, пак Роджър Локлес ги хранеше през цялото време, като крадеше под самия нос на Кос-косио Бегулн.

— Аз! — викна той и отново посочи към себе си. — Няма да ги прогониш от Каер Тинела. Те ще последват мен.

— Към гибелта си — спокойно отвърна пазителят. — Всичко това заради Каер Тинела ли е, Роджър, или за да се наложиш като водач.

Роджър махна пренебрежително с ръка.

— Не сме свършили, Нощна птицо — каза той, като изплю елфическата титла с презрение, а после се обърна и си тръгна.

Пони понечи да го последва. Лицето й се бе изопнало от гняв, ала Елбраян вдигна ръка да я спре.

— Той е млад и объркан — каза пазителят. — Мисли, че си е извоювал място сред тези хора и ние сме му го отнели.

— Той никога не е бил формалният лидер на групата — каза Джуравиел. — Тази чест се пада по-скоро на Томас Гингеварт и Белстър О’Комли. Роджър по-скоро е работил извън групата. Пристигането ти не би трябвало да засяга тази му роля.

— Той се вижда като героя на тези хора — разсъди Пони.

— Той е героят им — поправи я Елбраян.

— Съгласен съм — каза Джуравиел, — но той мисли, че няма място за други.

— Роджър Локлес! — високо извика Елбраян.

Роджър, който бе стигнал до края на долчинката, спря и се обърна.

— Трябва да приключим с това, тук и сега — каза пазителят. — За доброто на всички. — Макар да говореше решително, изражението му разкриваше безпокойството му.

— Дай на Джуравиел меча си — каза той на Пони с тежка въздишка.

Пони се загледа в любимия си и отвърна:

— Не му е сега времето.

— Точно сега е — каза пазителят. — Дай на Джуравиел меча си. — Погледна към Пони и приближаващия Роджър, като се мъчеше да разбере напълно мотивите на младия крадец. — И си тръгни — добави Елбраян, — не бива да ставаш свидетел на онова, което ще се случи. Заради него.

Пони изтегли малкия си меч от ножницата и го подаде на елфа, като през цялото време гледаше Елбраян право в очите.

— Ако го нараниш… — предупреди тя, сетне се обърна и се оттегли към прикритието на боровата гора.

Елбраян бе достатъчно умен, за да разбере какво означава Пони да остави заплахата си недовършена.

— Бъди внимателен — предупреди го и Джуравиел, — последствията може да са мрачни, ако нараниш честта на някой човек.

— Дано не се стигне дотам — искрено каза Елбраян, — защото и аз се опасявам от последиците. Но този разрив не може да продължава до безкрай. Не бива в такава тежка ситуация да изискваме от хората да избират между Роджър и мен.

— И смяташ, че Роджър ще те послуша? — попита Джуравиел.

— Ще го накарам да ме послуша — увери го Елбраян.

— Вървиш по много тънко въже, Нощна птицо — каза елфът.

— Както ме научихте ти и Тунтун — отвърна пазителят.

Джуравиел кимна, предаваше се.

— Нека той започне, ако се стигне дотам — посъветва го елфът.

Елбраян кимна и след това се стегна, когато храбрият както винаги Роджър се изправи срещу него.

— Уморих се от нашата препирня, Роджър Локлес, самообявил се предводителю на групата — каза Елбраян. — Ала в последната ни атака към Каер Тинела показахме, че можем да работим добре и заедно.

— Показахме, че моите задачи, а не твоите, са за доброто на хората — отговори младежът.

Елбраян прие обидата, разбираше гнева зад нея.

— И двамата свършихме добра работа в града — каза той тихо и спокойно. — Ти освободи затворниците, за което всички ние сме ти благодарни. Но аз победих Майер Дек — удар, от който нашите врагове няма скоро да се възстановят.